Какво е психотерапията
Данни за практикуването на психотерапия се откриват още в древността. Първите психотерапевти са били магьосници и шамани. Ритуали, танци, церемонии и песнопения са използвани за подпомагане на хората, които са смятани за сериозно болни, чиито проблеми са по-скоро емоционални, отколкото физически. Целта на магьосниците е била да облекчат страданията и да върнат пациентите към по-ефективно функциониране. Векове наред надделявала вярата, че дяволът или злите духове са завладели човек. По-късно вярата в дяволите е заменена от идеята за емоциите като причина за емоционални разстройства.
Буквалното значение на термина „психотерапия“ произхожда от превода на гръцките думи psyche – душа и therapeia – грижа, лечение: „изцеление на душата“. Самият термин “психотерапия” е въведен през 1872 г. от Д. Туке в книгата му “Илюстрации за влиянието на ума върху тялото” и е станал широко популярен от края на 19 век.
Към днешна дата не е формулирана ясна общоприета дефиниция на психотерапията, която да обхваща всички нейни видове и форми. В тесния смисъл на думата психотерапията се разбира като сложно терапевтично вербално и невербално въздействие върху емоциите, преценките и самосъзнанието на човек. Психотерапията е насочена към поддържане на обща хармония на благосъстоянието в широкия смисъл на думата, а не към „излекуване” или „коригиране” на някакви нарушения.
Според съвременните възгледи, в психотерапията могат да се разграничат следните общи задачи:
- изследване на психологическите проблеми на пациента и помощ при тяхното разрешаване;
- подобряване на субективното благосъстояние и укрепване на психичното здраве;
- изучаване на психологически модели, механизми и ефективни методи за междуличностно взаимодействие, за да се създаде основата за ефективна и хармонична комуникация с хората;
- развитие на самосъзнание и самоизследване на пациентите за коригиране или предотвратяване на емоционални смущения въз основа на вътрешни и поведенчески промени;
- съдействие за процеса на личностно развитие, реализиране на творчески потенциал, постигане на оптимално ниво на живот и чувство за щастие и успех.
Психотерапевтичните подходи могат грубо да се разделят на две групи: директивна терапия, фокусирана върху проблема, и недирективна, насочена към пациента. Директивната терапия се характеризира със задължителното „потапяне“ на пациента в проблема. Ако пациентът не иска да се „потопи“, това се интерпретира като резистентност към терапията. Счита се за неефективно да се „ходи в кръг” около проблема на пациента, без да се влиза, без да се задълбава в него. При втория тип психотерапия пациентът е свободен да избира за какво да говори с терапевта и колко време да му отдели. Ако той не говори за своя проблем, това не се разглежда като съпротива, а като законно право да говори за това, което самият той желае.
Условно е разграничаването между клинично ориентирана психотерапия, насочена главно към облекчаване или елиминиране на съществуващите симптоми, и личностно ориентирана психотерапия, която се стреми да помогне на човек да промени отношението си към социалната среда и към собствената си личност. Клинично ориентираната психотерапия традиционно използва методи като хипноза, автогенен тренинг, различни видове внушения и самохипноза. В личностно-ориентираната психотерапия се открива огромно разнообразие от методи и техники.
Независимо от това, можем да говорим за наличието на ключова и водеща идея, която обединява почти всички подходи, налични в психотерапията – желанието да се помогне за развитието на личността чрез премахване на ограничения, забрани и комплекси. Психотерапията се основава на идеята за възможността за промяна, трансформация на човешкото „Аз“ в динамично променящия се свят. С други думи, говорим за въздействието върху определени компоненти на самосъзнанието.
Основната цел на всяка психотерапевтична интервенция е да помогне на пациентите да направят необходимите промени в живота си. Успехът или ефективността на психотерапията се оценява в зависимост от това колко постоянни и в широк смисъл полезни за пациента са тези промени. Оптимални ще бъдат онези психотерапевтични мерки, които осигуряват стабилен, дългосрочен положителен ефект.
Прочети още
Неорайхианска аналитична психотерапия
Аналитичната психотерапия е дълбинен тип психотерапия, работеща с причините за проблемите, правейки „прочит” на подсъзнателните процеси и напрежения. Първоизточник на аналитичните техники е психоанализата на Зигмунд Фройд. Анализът на подсъзнаваното е важен поради факта, че над 90% от психичната ни дейност е неосъзнавана, а едва под 10% осъзнавана. Така ние живеем не знаейки какво се случва в нас, защо се случва и защо при определени ситуации реагираме точно така или иначе и защо не можем за променим поведенческите си модели, което е най-честата причина за повтарящи се, пречещи ни житейски ситуации, в които се забъркваме незнайно как.
Телесната психотерапия възниква в резултат на работата на един от големите ученици на Фройд – Вилхелм Райх и неговите последователи, Александър Лоуен, Джон Пиеракос, Стенли Келеман, Герда Бойсен, Валдо Бернаскони и много други. Това по същество е аналитична терапия. В психоаналитичната си работа Райх се посвещава на изучаването на проявата в тялото на подсъзнателните психични процеси причиняващи неврозите. Открива, че с психиката може да се работи не само когнитивно, тоест мисловно, с разговор, а може да се работи и през тялото, тъй като тялото помни преживяното. В тялото е емоцията, в него са чувствата и пътя към скритата част на психиката ни – подсъзнанието е многократно по-бърз и директен през тялото.
Над половината от всички психотелесни терапевтични модалности в света в основата си са Неорайхиански, т.е. заимстват някои базисни елементи от учението на В. Райх. Телесната психотерапия е много силна, ефикасна и недвусмислена. Осъзнаването идва бързо и категорично.
Прочети още
Същност на неорайхианска аналитична психотерапия
Методът неорайхианска аналитична психотерапия възприема човека в неговата цялост – тяло, душа и психика. Базиран е на ученията на Вилхелм Райх, Александър Лоуен и проф. Валдо Бернаскони, според които емоционалните травми са “записани” в мускулните блокажи по тялото. Чрез биоенергийно дишане, множество физически движения и споделяне на преживелищен опит се достига до дълбинно подсъзнателно психично съдържание, което се подлага на анализ заедно с клиента.
Според неорайхианската аналитична терапия всички вътрешни процеси имат енергетично съдържание – от кожата до съзнанието. Енергията тече по определена система и регулира хомеостазиса. Когато обаче нейното свободно протичане е нарушено, когато тя се задържа в определени точки, ефектът е повишена възбудимост, човек става невротичен, неадекватен, нестабилен и неуверен.
Фокусът на неорайхианската аналитична терапия е биоенергийна работа според индивидуалните особености на човека. Методът е холистичен /цялостен/ и уникално съчетава ефективни терапевтични инструменти като терапия на петте движения, класическата психоанализа, гещалт терапия, когнитивно–поведенчески техники, психодрама, клиентцентрирана терапия на К. Роджърс, биоенергийно дишане, кратки психотерапии, арт терпия и специализиран биоененергиен масаж.
Този широкоспектърен инструментариум поставя неорайхианската терапевтична концепция сред най-авангардните холистични терапевтични подходи, чиято цел е не просто липсата на симптоми, а увеличаване на удоволствието от живота, чувството за свобода, радост, вдъхновение, любов и вибриращо здраве.
Телесно ориентираната психотерапия е вид психотерапия, която работи с тялото на клиента, за да постигне подобрения в психическото му благополучие.
Неорайхианската психотерапия е разкриваща, енергична и експресивна работа на тялото и ума, използваща динамиката на напрежението/ заземяването и катарзисни процеси, целяща облекчаване/ разхлабване на твърдите пози и свързания модел на нагласи, за да мобилизира и направи място за потиснато афективно съдържание/ емоционални процеси.
Валдо Бернаскони създава един нов, интегрален и в хармония със съвременната наука психотерапевтичен подход. Като цяло този подход доразвива и утвърждава на практика една от глобалните и вечни идеи на психологията – идеята за единството и органичната връзка между душа и тяло, между нервно организирана материя и психика.
В. Бернаскони приема и доразвива идеите на Райх и Лоуен. Създава теория на петте движения, според която неврозите са записани в движенията, стойката, походката и цялостната морфологична структура на тялото. Провежда редица антропологични изследвания върху “неврозата на властта”. Доразработвайки В. Райх и А. Лоуен, Бернаскони развива теорията на прекъсванията в кръга на опита и парламента на характера.
Неорайхианската психотерапия е терапия, съставена от движения, теория, която говори за потребности. Теорията на потребностите е “доктрината”, която заема централно място в неорайхианската терапия и анализ.
Всяко преживяване представлява един опит. Всеки опит има свое начало и край. В началото на опита се намира незадоволената потребност, която поражда импулс (нагон); нагонът възбужда организма; възбудата в организма се превръща в движение; чрез движението Азът навлиза в опита. След задоволяването на потребността Азът се отпуска: това е краят на опита. Следва един “период без потребности” (дистенция post-coitum, енергетично презареждане, креативност).
потребност — възбуда (нагон )—движение—опит– дистенция (удоволствие).
Характерно за всички психотелесни подходи е, че те работят с биоенергията (жизнена енергия, либидо). Процесът „зареждане – разреждане – дистенция” не само разграничава органичния от неорганичния живот, но и направлява всички жизнени процеси. Тази „формула на живота” управлява всички вегетативни функции не само в биологичния организъм като цяло, но и във всяка негова отделна част.
Основното ядро на принадлежност, в което и възрастните, и децата задоволяват потребностите си, е семейството. То обикновено се състои от един мъж, една или няколко жени и потомството. В семейството (от лат. Familus-слуга) индивидът задоволява, в моногамни или полигамни отношения, всичките си нарцистични потребности: хранителна, сензорна, сексуална. Следователно семейството “служи” за поддържане на равновесието на Аза, тъй като само и изключително в неговите рамки може да се постигне дистенцията, т.е. удоволствието за всичките му членове.
Според неорайхианската теория, личността е свързана с идеалния Аз и тя определя начина, по които Аз-ът се представя пред външния свят. Според Валдо Бернаскони, рядко наблюдението на личността позволява правилна оценка на скрития под нея характер, тъй като никой тип характер не е тясно свързан с дадена определена личност.
Неорайхианската парадигма, за разлика от други психотелесни подходи, е аналитична, т.е. включва всички типични за аналитичните терапии теоретични и практически постановки, но добавя към тях и неизменната работа с тялото, възприемайки схващането, че здравето изисква хармонично протичане на енергията в материален и нематериален аспект, а здравото и болното в тези два аспекта се взаимопораждат. Тялото има свой физичен език, думите в който са: стойката, невербалният език, соматичната морфология, хипо или хипертрофията на отделни мускулни групи и енергийният интегритет (или обратното: блокажите, дисоциациите, енергийнийте задръствания). Те говорят честно и открито за травматичните преживяния в миналото ни. Телесният език не просто казва, а показва истинно личната ни история и характер. Формираният след съответни емоционални травми в различните фази на детството характер се материализира в тялото. Или, както казва Райх: „Характерът е нашата съдба“.
Неорайхианският анализ си поставя за цел:
- да постави пациента в контакт с дълбоките потребности на неговия Аз;
- да покаже недвусмислената реалност;
- да модулира „движенията” (поведението) в хармония с възприеманата действителност така, че да бъдат задоволени потребностите тук и сега, така, както го изисква Аз-ът.
„Когато в терапевтичната диада престанат да съществуват принудата за свободното асоцииране и търсенето на сублимация, когато пренасянето (трансферът) не се приема вече като патологичен момент, а като опит на организмичния Аз да доведе докрай прекъснатите движения, когато терапевтът е готов да се откаже от своите ограничителни претенции за статус и взаимодейства по типа „човек-човек” с анализирания индивид, тогава се разтварят вратите на човешката експресивност и идва задвижването” Бернаскони.
Умствената и телесната природа на човека са едно и всичко, което се случва в умствения свят, се отразява в състоянията на човешкото тяло. Работейки с човешкото тяло, по-точно с натрупаните в него психични напрежения, може да се доведе до релаксация, освобождаване на свързаната с това енергия и по този начин да се решат психологическите проблеми на индивида. Дори простото разширяване на сферата на осъзнаване на тялото и усещанията, свързани с тялото, може да доведе до премахване на много сериозни психологически проблеми.
Телесната психотерапия извежда в степента на съзнанието такива аспекти на скрития безсъзнателен процес, които протичат между клиента и терапевта, които са неразличими или сложни за опознаване във вербалната терапия.
Прочети още
Възникване на неорайхианската аналитична психотерапия
Неорайхианската аналитична психотерапия е създадена от швейцарският лекар, психолог и антрополог Валдо Бернаскони. Тя е базирана върху теорията на Вилхелм Райх и е повлияна от З. Фройд, Ал. Лоуен, Фр. Пърлз и К. Роджърс. При нея се прилагат както словесни, така и телесни интервенции.
Вилхелм Райх поставя началото на нов терапевтичен подход, насочен и към тялото. Райх се основава на тезата, че у човешкото същество взаимозависимостите между психичната и соматичната сфера са толкова дълбинни и комплексни, че налагат неотменна терапевтична намеса и върху енергийно-телесната страна на единството душа-тяло. Същата позиция отстояват и следващите пострайхиански течения – Лоуен, Пърлс, Пиеракос и др.
Вилхелм Райх е първият ученик на Фройд, който започва да развива възможностите на радикалната социална критика, заложена в класическата психоанализа. Райх основава левия социален фройдизъм, става вестител на сексуалната революция, развива телесно-ориентирана психоанализа. Влиянието на Райх върху развитието на психоанализата е неоспоримо. Неговата теория е изключително ценна и многостранна, той се отличава с оригиналността на идеите.
Райх разглежда човека като енергийна система, а либидният процес като неин централен регулаторен механизъм. Неразтовареното либидо неизбежно се насочва (сублимира) в други канали, което води до телесни или психични симптоми. Райх вярва, че съвременната социална терапия е предназначена да осигури нормалния поток на либидната енергия.
За Райх, характерът е патологично образувание и още по-опасно, защото съзнанието не го възприема като болест. „Невротичният характер” на Райх е своеобразна защитна броня, външна броня, която предпазва индивида от външни удари, но в същото време ограничава жизнените му прояви. Здравият (или генитален) характер в тази система на разсъждение се оказва по същество “анти-характер”. В крайна сметка човешката психика включва зона на спонтанност, която ограничава действията на характера.
За терапевтични цели Райх разработва техниката на характерологичния анализ. Райх е привърженик на активната психотерапия и извличане на максимума от емоционалните връзки между лекар и пациент. В някои случаи лекарят, според Райх, трябва да се държи почти агресивно. Допустимо е да се провокират емоционални изблици у пациента, които дори могат да завършат с нападки от него срещу аналитика. Райх не отхвърля реалното присъствие на несъзнаваното с всичките му пороци, но го разглежда като изкривяване на една по-дълбока, абсолютно здравословна реалност. Именно този модел на личност Райх използва, за да анализира социални и политически явления.
От самото начало Райх се стреми към широко прилагане на идеите си. Успоредно с активната практическа работа, Райх също се стреми да обоснове теоретично съюза на социализма и психотерапията.
Отвъд смелото твърдение, че идеологиите са вкоренени в самата структура на личността, Райх се стреми да проследи самия ход на този процес. Характерът се формира в детството в резултат на конфликти и кризи на семейния живот. Семейството, като само по себе си клетка на обществото, произтичащо от определени икономически отношения, формира в процеса на възпитание точно този тип характерна структура, която поддържа икономическата структура на обществото като цяло. Следователно, за да разберем как икономическите реалности се трансформират в политически, морални или религиозни идеи, трябва да се обърнем към типа семейство, към възпитателните практики, присъщи на определена култура или епоха. Райх свежда цялата история до два основни типа семейство: матриархално, което съответства на здрав генитален характер, и патриархално, подкрепено от институцията на моногамията.
Вилхелм Райх, основателят на психосоматиката, както и на телесно-ориентираната терапия, често е наричан кръстник на всички съвременни терапии, които се занимават с емоционалния живот на тялото.
Вилхелм Райх е бил член на Виенския кръг на психоаналитиците и е ръководел технически семинар за обучение на млади психолози. В собствената си терапевтична дейност той отдава голямо значение на работата с физическите прояви на характера на индивида. Той се интересува особено от така наречените хронични мускулни скоби на човешкото тяло, които той нарича телесна обвивка.
Уникалният принос на Райх към психологията се състои в това, че, първо, той упорито набляга на единството на тялото и ума, второ, той винаги включва проблеми, свързани с човешкото тяло, в своите психотерапевтични изследвания, и, трето, в развитието, концепцията за характерна черупка. Райх вярва, че към всеки пациент трябва да се подхожда като към цялостен организъм, чиито емоционални проблеми могат да бъдат разбрани само като го разглеждаме като цялостно същество.
Райх забелязва обща тенденция пациентите да задържат дъха си и да забавят издишването си, което означава контролиране на чувствата им. Той стига до извода, че задържането на дишането служи за намаляване на енергията на тялото чрез намаляване на метаболитната активност в клетките, което от своя страна намалява чувството на тревожност.
За Райх първата стъпка в терапевтичната процедура е да накара пациента да диша лесно и дълбоко, втората е да мобилизира този емоционален израз, който е най-очевиден в поведението или лицето на пациента.
Проф. Валдо Бернаскони завършва клинична психология, антропология и медицина. През 1980 г. основава Международната Неорайхианска школа, която интегрира познанията му по антропология, психоантропология, социална психология, обща медицина, психосоматика, хромотерапия.
През 1994 г. се основава в България филиал на APICS – International Academy of Development of Science and Culture – Международна Академия за развитие на науката и културата със седалище Лугано – Швейцария, (в последствие преименувана на фондация Валдо Бернаскони).
Днес съществуват множество психотелесни терапевтични модели. Всички те, както и Неорайхианската аналитична психотелесна терапия, създадена от Проф. Бернаскони, допълват и доразвиват теоретично и практически телесно ориентирания анализ на характера на В. Райх и биоенергетичния анализ, създаден от А. Лоуен. В центъра на вниманието им е единството душа-тяло.
Прочети още
Мускулната броня на Вилхелм Райх
Човекът е болен масово и болестта се корени в неговата структура, която по някаква причина е станала биологично твърда. Тази твърдост се проявява главно чрез хронично мускулно напрежение, което Райх нарича броня. Бронята засяга по-голямата част от човешката раса на всички континенти. Вариациите във вида и степента на брониране са много, но почти всяко човешко същество е бронирано до известна степен.
Ефектът на бронята е да блокира или ограничи потока на енергия в тялото и в резултат на това да блокира или ограничи емоцията, вкоренена в този енергиен поток. Бронята ограничава способността за изживяване и изразяване на дълбоки чувства. Унищожава способността за естествена сексуалност. Бронята оформя характера и манталитета; влияе върху начина, по който хората мислят. Бронята е причината за психозата, престъпността, фашизма и други политически ирационалности. Бронята изкривява естественото мислене в механистична или мистична посока (Фейдимен, Фрейгер, 1994).
Вилхелм Райх, в своята терапевтична работа постепенно започва да набляга на значението на обръщането на внимание на физическите аспекти на характера на индивида, по-специално на моделите на хронични мускулни контракции, които той нарича телесна броня. Според него, характерът се състои от обичайните нагласи и нагласи на пациента, постоянен модел на неговите реакции към различни ситуации. Включва съзнателни нагласи и ценности, стил на поведение (срамежливост, агресивност и др.), физически пози, навици за задържане и движение и др. Райх е първият анализатор, който тълкува природата и функцията на характера при работа с пациенти, вместо да анализира симптомите. Вярва, че характерът създава защити срещу безпокойство, което се причинява в детето от интензивни сексуални чувства, придружени от страх от наказание. Първата защита срещу този страх е потискането, което временно ограничава сексуалните импулси. Тъй като защитите на егото стават постоянни и автоматични, те се развиват в характеристики или характерна обвивка. Идеята на Райх за характерна черупка включва всички преобладаващи защитни сили, организирани в повече или по-малко съгласуван модел на егото.
Според Райх, невротичните симптоми (като ирационални страхове и фобии) се преживяват като чужди за индивида елементи в неговата душа, докато невротичните характеристики (като преувеличена любов към реда или тревожна срамежливост) преживяван като част от личността. Човек може да се оплаква от срамежливост, но тази срамежливост не изглежда безсмислена или патологична, като невротични симптоми. Характерните защити са частично ефективни и толкова трудни за премахване, защото са добре рационализирани от индивида и се преживяват като част от неговия образ за себе си.
Райх непрекъснато се опитва да накара пациентите да осъзнаят техните характерни черти. Той често имитира техните характерни черти или пози или кара самите пациенти да повторят или преувеличат клишето на поведение, като нервна усмивка. Когато пациентите спрат да приемат характерното си поведение за даденост, мотивацията им за промяна се увеличава.
Райх вярва, че всяка характерна връзка има съответна физическа поза и че характерът на индивида се изразява в тялото му под формата на мускулна твърдост или мускулна броня. Райх започва да работи директно с отпускането на мускулната броня във връзка с аналитичната работа. Той установява, че отпускането на мускулната броня освобождава значителна либидна енергия и подпомага процеса на психоанализа. Психиатричната работа на Райх се насочва все повече към освобождаване на емоции (удоволствие, гняв, вълнение) чрез работа с тялото. Той установява, че това води до много по-интензивно преживяване на инфантилния материал, разкрит в анализа. Според него ригидността на мускулатурата е соматичната страна на процеса на потискане и основата на неговото продължаващо съществуване.
Райх започва с прилагането на техниката на анализ на характера към физическите пози. Той анализира в детайли позите и физическите навици на пациента, за да накара пациентите да осъзнаят как потискат жизнените чувства на различни части на тялото. Райх вижда, че само след като потиснатата емоция намери израз, пациентът може напълно да се откаже от хроничното напрежение или свиване. Постепенно Райх започва да работи директно с контрахираните мускули, като ги омесва с ръце, за да освободи емоциите, свързани с тях. Физическата твърдост всъщност е най-съществената част от потискането. Черупката може да бъде повърхностна или дълбока, мека или твърда. Във всеки случай нейната функция е защита от неудоволствие. Но тялото плаща за тази защита, като губи значителна част от способността си за удоволствие. Освобождаването на твърдите мускули не само освобождава вегетативната енергия, но също така връща спомена за ситуация в ранна детска възраст, когато тази скоба е била използвана за известно потискане. Райх намира, че хроничните мускулни скоби блокират три основни биологични възбуди: тревожност, гняв и сексуална възбуда. Той стига до извода, че физическата (мускулна) и психологическата броня са едно и също.
Райх твърди, че “невротичен характер” – личност, която се формира в условия на потискане на сексуалността, е склонна към сляпо подчинение, неспособна на бунт и благоприятства установяването на авторитарна система.
Терминът “генитален характер” означава нивото на психосексуално развитие на Фройд. В специфичната интерпретация на Райх това означава постигане на оргазмична потентност. Оргазмичната потентност е способността да се отдадеш на потока от биологична енергия без никакво потискане, способността да освободиш напълно натрупаната сексуална възбуда в неволни, доставящи удоволствие движения на тялото. Райх установява, че докато пациентите му развиват оргазмична потентност, много аспекти на личността се променят спонтанно.
След Райхианската терапия пациентите, които преди това са били склонни към невротичен промискуитет (сексуален промискуитет), придобиват по-голяма чувствителност, способност за привързване и спонтанно започват да се стремят към по-дълги и по-пълноценни връзки.
При работа с мускулната обвивка Райх установява, че освобождаването на хронично стегнати мускули често предизвиква специални физически усещания – усещане за топлина или студ, изтръпване, сърбеж или емоционално приповдигане. Той вярва, че тези усещания възникват в резултат на освобождаването на вегетативна или биологична енергия. Райх също вярва, че мобилизирането и освобождаването на биоенергия са основни стъпки в процеса на сексуална възбуда и оргазъм. Той го нарича “формула на оргазма”, процес от четири части, характерен за всички живи организми: механично напрежение – биоенергиен заряд – биоенергийно разреждане – механична релаксация.
В резултат на физическия контакт в двете тела се натрупва енергия, която в крайна сметка се освобождава в оргазъм, който по същество е феномен на биологично освобождаване: 1) половите органи се пълнят с течност – механично напрежение; 2) в резултат на това възниква интензивно възбуждане – биоенергиен заряд; 3) сексуалната възбуда се разрежда в мускулни контракции – биоенергиен разряд; 4) настъпва физическа релаксация – механична релаксация.
Райх твърди, че мускулната броня е организирана в седем основни защитни сегмента, състоящи се от мускули и органи със съответните функции на изразяване. Тези сегменти образуват редица от седем приблизително хоризонтални пръстена под прав ъгъл спрямо тялото и гръбначния стълб. Основните сегменти на черупката са разположени в областта на очите, устата, шията, гърдите, диафрагмата, корема и таза.
Според Райх оргонната енергия естествено тече нагоре и надолу по тялото успоредно на гръбначния стълб. Райх се движи отгоре надолу; работата с пациента завършва с тазовия сегмент, като по-важен.
Защитата служи за ограничаване на свободния поток енергия и свободно изразяване на емоциите в индивида. Това, което първоначално изглежда като защита срещу непреодолимото чувство на напрежение и възбуда, се превръща във физическа и емоционална усмирителна риза. Според Райх: „В човешкото тяло, покрито със защитна обвивка, оргоновата енергия е свързана в хронични мускулни скоби. След като пръстенът на обвивката се отвори, оргонът в тялото не започва незабавно да тече свободно… Когато първите блокове на обвивката се отварят, откриваме, че оргонните потоци и усещанията, изразът “натиск”, “даване” се развиват все повече и повече, но все още има защита, която пречи на пълното развитие.
Райхианската терапия се състои предимно в отваряне на черупката във всеки сегмент, като се започне от очите; и завършва с таза. Всеки сегмент е повече или по-малко независим и може да се обработва отделно.
Използват се три вида средства за отваряне на черупката:
- натрупване на енергия в тялото чрез дълбоко дишане;
- директно въздействие върху хроничните мускулни скоби (чрез натиск, прищипване и др.), за да се отпуснат;
- поддържане на сътрудничество с пациента при открито справяне със съпротивите и емоционалните ограничения, които това извежда наяве.
Защитните мускулни системи по Райх
- Очи. Защитната обвивка в областта на очите се проявява в неподвижността на челото и “празното” изражение на очите, които сякаш гледат зад неподвижна маска. Отварянето се постига чрез отваряне на очите възможно най-широко (както при страх), за да се мобилизират клепачите и челото в принудително емоционално изразяване, и чрез свободни движения на очите, въртене и гледане отстрани.
- Уста. Оралният сегмент включва мускулите на брадичката, гърлото и тила. Челюстта може да бъде както прекалено компресирана, така и неестествено отпусната. Този сегмент съдържа емоционалното изразяване на плач, писък, гняв, хапане, сучене, гримаси. Защитната обвивка може да бъде отпусната от пациента чрез имитиране на плач, издаване на звуци, които мобилизират устните, захапване и директна работа върху съответните мускули.
- Шия. Този сегмент включва дълбоките мускули на шията и езика. Защитната обвивка задържа главно гнева, писъци и плач. Директен ефект върху мускулите в дълбините на шията не е възможен, следователно крясъци, писъци, повръщане и т.н. са важно средство за отваряне на черупката.
- Гръден кош. Гръдният сегмент включва широките мускули на гръдния кош, мускулите на раменете, лопатките, вените: гърдите и ръцете. Този сегмент сдържа смях, тъга, страст. Контролът на дишането, който е важно средство за потискане на всякакви емоции, се осъществява до голяма степен в гърдите. Черупката може да се разхлаби, като се работи върху дишането, особено чрез пълно издишване. Ръцете се използват за добре насочен удар, за разкъсване, за унищожаване, за побой, за страстно постигане на нещо.
- Апертура. Този сегмент включва диафрагмата, слънчевия сплит, различни вътрешни органи, мускулите на долните прешлени. Защитната обвивка се изразява в изкривяването на гръбначния стълб напред, така че когато пациентът лежи, има значителна празнина между кръста и кушетката. Издишването е по-трудно от вдишването. Черупката тук съдържа предимно силен гняв. Човек трябва да разхлаби първите четири сегмента до голяма степен, преди да пристъпи към разтваряне на петия сегмент чрез работа с дишането и рефлекса за повръщане (хората със силни блокове в този сегмент практически не могат да повръщат).
- Корем. Коремният сегмент включва широките мускули на корема и мускулите на гърба. Напрежението на лумбалните мускули е свързано със страх от атака. Защитната обвивка отстрани създава страх от гъделичкане и се свързва с потискането на гнева, враждебността. Отварянето на черупката в този сегмент е относително лесно, ако горните сегменти вече са отворени.
- Таз. Последният сегмент включва всички мускули на таза и долните крайници. Колкото по-здрава е защитната обвивка, толкова повече тазът се изтегля назад, стърчи назад. Глутеалните мускули са напрегнати и болезнени. Тазът е твърд, “мъртъв” и несексуален. Тазовата обвивка служи за потискане на възбудата, гнева, удоволствието. Възбудата (безпокойството) възниква от потискането на усещанията за удоволствие и е невъзможно да изпитате пълно удоволствие в тази област, докато гневът в тазовите мускули се освобождава.
Една от най-силните и многофункционални защитни мускулни системи се намира в челюстната става (първото ниво на телесната “броня” е областта на устата). Затворените челюсти задържат бурни атаки на емоции, скриват и маскират чувства на страх, ужас, крият удоволствие, радост, съчувствие, образувайки телесна маска, която изразява сила, увереност, смелост и пълен самоконтрол. Отпускането на защитната “броня” на нивото на устата се осъществява чрез постоянно (по време на телесната тренировка) поддържане на дълбоко дишане; натиск при издишване върху мускулите в областта на челюстната става до болка; масажиращи телесни скоби около устата, брадичката, челюстта; използване на рефлекс за повръщане; насърчаване освобождаването на напрежението чрез различни емоционални и слухови прояви (агресивни викове, гневни нападки, обвинителни речи, плачливи ридания, молби за любов и помощ и др.). Ако такава телесна обработка не е последвана от психоаналитична работа върху анализа и интерпретацията на получения вербален и невербален материал, както и съпротива срещу неговото изразяване, тогава отпускането на мускулната “броня”, постигнато в хода на катарзисната реакция, след известно време ще бъде заменено от възстановено хронично напрежение.
Основният критерий за психично и вегетативно здраве е способността на тялото да действа и реагира като цяло, по отношение на биологичните функции на напрежение и разреждане. Райх установява, че когато пациентите стават способни на пълно „генитално отдаване“, цялото им същество и начин на живот се променят фундаментално. “Когато единството на оргазмичния рефлекс се възстанови чрез терапия, чувството за дълбочина и искреност, които преди това са били загубени, се връща заедно с него. В тази връзка пациентите си спомнят периода от ранното детство, когато единството на телесното усещане все още не е било загубено. Дълбоко развълнувани, те разказват как като малки деца са се чувствали едно цяло с природата, с всичко около тях, как са се чувствали живи.
Защитната обвивка е основната пречка за растежа според Райх. Притиснат от защитната си обвивка, индивидът не е в състояние да я разтвори. Той също така не е в състояние да изрази най-простите биологични емоции. Райх твърди, че индивидите, отгледани в атмосфера, която отрича живота и секса, създават в себе си страха от удоволствието, представен от тяхната мускулна обвивка. Черупката на характера е в основата на самотата, безпомощността, търсенето на авторитет, страхът от отговорност, мистичните стремежи, сексуалното страдание, безсилния бунт. Райх вярва, че повечето хора, поради силните си защити, няма да могат да разберат неговата теория и биха изкривили идеите му.
Защитната обвивка ни откъсва от вътрешната ни природа, но и от социалното страдание около нас. Поради пукнатина в съвременния човешки характер природата и културата, инстинктът и моралът, сексуалността и успехът се смятат за несъвместими. Единството на култура и природа, работа и любов, морал и сексуалност остава неосъществима мечта, докато човек отхвърля задоволяването на биологичните изисквания на естествената (оргастична) сексуалност.
Райх гледа на ума и тялото като на неразривно единство. Той непрекъснато преминава от аналитична работа, базирана единствено на словесен език, към анализ както на психологическите, така и на физическите аспекти на характера и характерната броня, и по-нататък към акцента върху работата с мускулната защитна обвивка, насочена към осигуряване на свободен поток на биоенергия.
Райх смята социалните отношения за функция на индивидуалния характер. Обикновеният човек гледа на света през филтъра на своята защитна обвивка.
Според Райх, хроничният стрес блокира енергийните потоци, които са в основата на силните емоции. Защитната обвивка не позволява на индивида да изпитва силни емоции, ограничавайки и изкривявайки изразяването на чувствата. Емоциите, които са блокирани по този начин, никога не се премахват, защото не могат да бъдат напълно изразени. Човек може да се освободи от блокирана емоция само като я изживее напълно. Райх също отбелязва, че разочарованието от удоволствието често води до гняв и ярост. В Райхианската терапия отрицателните емоции трябва да бъдат преодолени, преди да могат да се изпитат положителните чувства, които те заместват.
За Райх Азът е здравото биологично ядро на всеки индивид. Повечето хора нямат връзка със себе си поради физическата защитна броня и психологическата защита.
Райх е пионер в телесната психология и телесно-ориентираната психотерапия. Само малка част от психолозите са се занимавали сериозно с психологията на тялото, но разбирането за значението на умствените навици на мускулните скоби като ключ към диагностиката нараства. Директното действие върху защитната мускулна обвивка и емоционалното освобождаване чрез работа на тялото привличат по-малко интерес.
Теориите на Райх за терапията и психологическото израстване обикновено са ясни и директни, както и неговата терапевтична техника. Той основава работата си на впечатляващи клинични и експериментални доказателства, въпреки че по негово време идеите му са били твърде нови, за да получат общо приемане. Интересът към Райх и неговата идея за психологията на тялото нараства. Разрастването на телесно ориентираната работа е една от най-интересните възможности за по-нататъшното развитие на психологията.
Прочети още
Причини за психосоматичните заболявания според Райх
Американската медицинска общност критикува психосоматичното виждане на Д-р Райх, според което почти всички болести са причинени от репресия, както във фройдисткия, така и в политическия смисъл. С други думи, той твърди, че опитомените примати са обучени до степен на мазохистично подчинение, което буквално ги разболява физически и умствено. До 1967 г. творчеството на Райх официално е забранено в САЩ.
Райх проучва подробно как „бронята“ на характера се проявява на всички нива на човешкото поведение: в речта, жестовете, специфичните пози, характерните телесни навици, изражението на лицето, поведенческите стереотипи, начините за общуване с анализатора, и т.н. Райх е първият психоаналитик, който се съсредоточава върху фините прояви на съпротива. „Как“ пациентът разказва за емоционално трудно за него събитие често е много по-важно от „какво“ казва. Това „как“ може да предостави много важна информация не само за действителните емоции, желания и страхове на пациента, но и за защитните техники, които той използва, за да предотврати осъзнаването на опасни за него преживявания.
Тъй като според Райх психоневрозите се основават на невротичен характер, в хода на тяхното лечение винаги има съпротива на характера. „Бронята“, която държи невротичния баланс, е основният фактор, който подхранва различните форми на съпротива, възникващи при анализа. Достигайки до това разбиране, Райх допълва своята теория за анализа на съпротивата със следващата логична стъпка – всяка аналитична работа трябва да започне с анализа на съпротивите и да премине към анализа на характера. Това е фундаменталното откритие на Райх и оказва значително влияние върху развитието на психоаналитичната наука и практика. Райх систематизира теорията за защитните механизми по отношение на терапевтичната техника в своя внимателен анализ на резистентността. Истински, а не временен терапевтичен успех според Райх не може да бъде постигнат без задълбочено изследване на съпротивите и характера на пациента. Райх посочва още през 1933 г., че съпротивата се корени в характера на индивида, разглеждана като придобита черупка на егото, често стои на пътя на напредъка в анализа.
Райх смята, че психоаналитикът не трябва веднага да се доверява на откровенията на пациента, които всъщност може да не са нищо повече от красиви защитни рисунки върху “бронята” на героя. Необходимо е да се обърне специално внимание на автентичността на неговите чувства и преживявания. В анализа на характера Райх се отдалечава още повече от пасивната аналитична техника и ролята на терапевта като обикновен интерпретатор на материала, предоставен от пациента.
Неговата активна техника включва анализ на съпротивата и преноса в ситуацията тук и сега, анализ на характерната „броня“ и общия характер на пациента.
През февруари 1936 г. Райх основава Института за сексуално-икономически и биологични изследвания в Осло. Той започва да провежда експерименти, изучаващи биофизичните аспекти на човешкото поведение. Основната им цел е откриването на физическата основа на човешките емоционални разстройства и разработването на методи, които възстановяват биофизичния баланс чрез освобождаване на вегетативна енергия (биоенергия).
Райх заключава, че черупката на характера има не само психологически, но и физически компонент. Той вярва, че физическата характерна обвивка се формира от хронични мускулни напрежения, които са соматичната страна на процеса на изтласкване и основата на неговото продължаващо съществуване. Според Райх телесните и психологическите черупки са функционално идентични, т.е. мускулната ригидност и психологическите защитни механизми имат еднакви функции в психичния апарат; те могат да се заменят взаимно и са обект на взаимно влияние. Постоянното им държане под контрол води до още по-голяма телесна и психологическа ригидност. Ако например сексуалните чувства са сдържани, тогава, както отбелязва Райх, човек има емоции на агресия, гняв, ярост като реакция на разочарованието, причинено от лишаването от сексуално удовлетворение. Тези емоции от своя страна се потискат от телесната „броня“. Райх описва как „човек, затворен в защитната си обвивка, не е в състояние да изрази най-простите емоции. Той познава само усещането за гъделичкане, не и сексуално удоволствие. Той не може да издаде въздишка на удоволствие или да го имитира. Ако се опита, ще да бъде стон, задушено ръмжене или импулс за повръщане. Той също така не е в състояние да издаде гневен вик или дори да имитира удар с юмрук върху дивана.
Новите теоретични подходи към разбирането на личността на човека като единство от психиката и тялото са формирани от Райх успоредно с разработването на нов метод на психотерапия, който той нарича “характерно-аналитична вегетотерапия”. Вегетотерапията включва: 1) анализ на физическите аспекти на характера на пациента (характерна доза, телесни навици, стереотипни жестове и движения и др.) и провокиране на сдържани емоции чрез укрепване на телесните стереотипи; 2) използването на дълбоко интензивно дишане за „натрупване на енергия в тялото“, „енергизиране“ на хроничните мускулни скоби и постигане на емоционално и енергийно разтоварване; 3) телесна работа през напрегнатите части на тялото на пациента в променено състояние на съзнанието, предизвикано от дълбоко дишане; 4) анализ на телесни и психологически съпротиви, които блокират пълноценното емоционално себеизразяване; 5) анализ и интерпретация на вербален и невербален материал, получен в хода на психотерапията.
В сравнение с класическата психоанализа, която работи с вербален материал, вегетотерапията започва с анализ на “телесния материал”. Райхианският терапевт помага на пациентите да осъзнаят характерните прояви на своята мускулна броня (индивидуални физически пози, жестове, обичайни движения) и да разберат как ги използват, за да потиснат безпокойството и да се предпазят от неудоволствие. За това се използват различни техники: психотерапевтът може да копира характерните пози, движения на пациента; пациентът е поканен да затвърди откритата мускулна скоба или обичайния телесен стереотип (например, да се наведе още повече, да затвори стомаха с ръце по-активно, да огъне таза назад още повече, да стегне челюстите и т.н.). Укрепването на вече съществуващата твърдост е необходимо, за да се усети по-добре телесната “броня” и да се идентифицират емоциите.
Отбранителното поведение според Райх се изразява не само в психологически защити или телесна „броня“, но и в стегнато дишане. Мускулното напрежение от своя страна води до дихателна недостатъчност. Според Райх, докато емоционалното изразяване на човек е блокирано, дишането не може да бъде свободно. Невъзможно е да се комбинира напрежението на дихателните мускули (мускулите на шията и гърлото, гърдите, диафрагмата, корема) с дълбоко дишане. Следователно дълбокото дишане, съзнателно поддържано дълго време, първо увеличава напрежението на дихателните мускули, и след това води до тяхната релаксация и отблокиране на съответните емоции.
Райх е първият, който използва дълбокото и бързо дишане за психотерапевтични цели и работи с пациент, потопен в променено състояние на съзнанието, причинено от излагане на интензивно дишане. Интензивното дишане, от гледна точка на Райх, помага да се активират преди това несъзнавани дълбоки мускулни скоби и емоциите, които задържат човека, а също така насърчава емоционалното и енергийно разтоварване, освобождаването от телесната броня и постигането на физическа релаксация.
За освобождаване на мускулите от пренапрежение и отпускане на телесната “броня” Райх разработва редица специални техники, включително директна физическа манипулация на тялото на пациента от психотерапевта; работа, извършвана от самия пациент под наблюдението на психотерапевт за имитиране и провокиране на емоционални състояния; извършване от пациента на специални движения, удари, физически упражнения; работа върху освобождаването на звук по време на емоционални прояви.
Райх твърди, че постепенното и систематично отпускане на мускулната броня и възстановяването на свободния поток на енергия в тялото води до замяна на твърдия невротичен контрол със способността за произволно регулиране на действията на собствените защитни системи: мускулната “броня” трябва да бъде активирана, ако е необходимо, или, напротив, напълно да бъде премахната и пациента да се отдаде на свободно емоционално себеизразяване.
Теоретичните и практически изследвания на Райх, проведени от него в “скандинавския” период, дават мощен тласък за развитието на различни психотерапевтични направления. Вегетотерапията на Райх е основен метод за различни съвременни видове телесно-ориентирана психотерапия.
Доскоро наследството на Райх е малко познато, а още по-малко изучавано у нас. Теорията за оргазма, разработена от Райх, е забравена както в психоаналитичните среди, така и в академичната наука. Независимо от това, последващата работа на Райх, основана на идеята за решаващото значение на функцията на оргазма за психичното здраве, формира основата на широка гама от телесно-ориентирани, респираторни (трансперсонални) и отчасти Гещалт психотерапевтични методи. Неговите теоретични и практически биоенергийни концепции допринасят за развитието на холистичен подход към изследването и терапията на личността – от гледна точка на единството на тялото и ума в човека.
Райх предпочита да избягва термина “психоанализа”, наричайки собствения си подход “вегетотерапия”, “орготерапия”, “терапия за оргазъм” и т.н. Райх стига до психоанализата от сексологията. Именно в сексологичната практика се формират интелектуалните иновации на Райх. Райх се посвещава на лечението на неврозите на трудещите се, след като работи осем години във Виенската психиатрична амбулаторна клиника за бедни. Райх не е взимал пари за сеансите си.
Източникът на неврозата, според Райх, е стагнацията на енергията. Застоялата сексуална енергия води не само до прекрояване на психиката на индивида, но и до промени в тялото му. Психотравмата неизбежно е придружена от увреждане на един или друг орган. Неврозата може да доведе например до спазъм в гърлото и съответно до онемяване (истински случай от клиничната практика на Райх). Или до мускулна блокада на други органи (по-специално на сърцето). И накрая, заболяването на клепачите – ракът – според Райх е пряка последица от мускулни скоби, причинени от хроничен застой на сексуалната енергия.
Според Райх, неврозата се причинява от “сексуален екстаз”, който забавя потока на “сексуалната течност”, а оргазмът освобождава сексуална енергия и елиминира неврозата. Райх е склонен да мисли, че има някаква специфична биологична енергия, различна от физическите енергии. Той предполага, че ракът се развива в онези органи на тялото, които “играят водеща роля в образуването на мускулна броня, която потиска сексуалната възбуда”. Досега има тенденция сред изследователите да приписват рака на вирусни заболявания, но не може да се пренебрегне факта, че той е пряко свързан със загубата на жизненост: например проучвания, проведени в Америка, установяват рак при хора, които страдат от тежка депресия.
Човек изпада в депресия, неясно състояние на тревожност, но това все още не засяга ежедневните му дейности, но състоянието на ума му се променя от ден на ден. И един ден някакъв неприятен инцидент или моментен страх го хвърлят на най-ниското ниво и той остава там, сякаш е паднал от стръмна стълба или скала. За да се върне човек на предишното ниво, са необходими огромни дългосрочни усилия.
Хората страдат от често срещано погрешно схващане, че тялото и умът съществуват паралелно, с малко или никакво влияние едно върху друго.
Ако основната причина за заболяването е страхът, тогава лечението трябва да е насочено към освобождаване от страха. На обратния превод на енергията на страха в енергията на възбудата. Факт е, че в живота има постоянен свободен обмен на универсална енергия. Функционирането на живия организъм може да се осъществи само ако организмът може да абсорбира, акумулира, използва и освобождава тази енергия.
Целта на терапията на Райх е да “премахне” хроничната мускулна броня от тялото, позволявайки на дълбоко скрити и потиснати емоции да излязат наяве и да възстановят свободния поток на енергия.
Прочети още
Биоенергетика
А. Лоуен е автор на метода на биоенергийния анализ. Неговата биоенергетика произхожда от идеите на Вилхелм Райх, чийто ученик е Лоуен през 1945-53 г. Биоенергията, разработена от Александър Лоуен, несъмнено е най-известната и най-структурирана от терапевтичните техники, вдъхновени от работата на Вилхелм Райх. Биоенергетиката може да се нарече и неорайхианска терапия. Тя е съсредоточена върху ролята на тялото в анализа на характера и терапията. В САЩ повече хора практикуват биоенергетика, отколкото райхианството. Според Лоуен, всеки иска жизненост, всеки иска да бъде по-жив. Но човек трябва да се научи как да издържа на тази голяма жизненост, да я асимилира, да остави енергийния заряд да премине през тялото му.
Лоуен пише, че биоенергията е терапевтична техника, която помага на човек да се върне обратно в тялото си и да му се наслади напълно. Това специално значение на понятието тяло включва сексуалността, която е една от основните функции, както и още по-важни функции: дишане, движение, чувственост и себеизразяване. Човек, който не диша дълбоко, намалява живота на тялото си. Ако не се движи свободно, той ограничава живота на тялото си. Ако не се чувства сит, той стеснява живота на тялото си. И ако неговото себеизразяване е намалено, той ограничава живота на тялото си.
Следователно, може да се направи извода, че дълбокото дишане играе голяма роля в биоенергетиката както като диагностика, така и като терапия.
Системата за психотерапия, предложена от Лоуен, помага за освобождаване на тялото от напрежението, което се появява в резултат на неправилното му положение, което пречи на свободната циркулация на енергията. В разбирането на Лоуен биоенергийните разстройства допринасят за невротичните разстройства и тяхното отстраняване води до възстановяване. Здравият човек е свързан със земята и се радва на живота. В болния организъм няма свободна циркулация на енергия, което е възпрепятствано от телесната скованост, която се проявява под формата на мускулна стегнатост и образува зони на напрежение в тялото. Терапията осигурява облекчаване на стреса чрез физически упражнения и определени пози, които пациентът трябва да заеме, с цел отблокиране на тези зони.
За психосоматиката интерес представлява и доктрината на Лоуен за пет типа човешки характер – или пет защитни стила на поведение. От друга страна, възгледите на Лоуен са критикувани поради допускането му за пряка връзка между телесните функции и умствените процеси.
Биоенергетиката включва Райхианската теория за дишането, много от Райхианските техники за емоционално освобождаване (пациентите се насърчават да крещят, плачат, бият по дивана и т.н.). Лоуен също използва напрегнати пози, за да енергизира частите на тялото, които са били блокирани. В тези пози напрежението в постоянно притиснатите части на тялото се увеличава, докато стане толкова голямо, че в крайна сметка човекът е принуден да отпусне мускулите, тоест защитната обвивка. Тези пози включват навеждане, за да се докосне пода, навеждане назад с юмруци в долната част на гърба, навеждане назад през мек стол.
Биоенергетиката подчертава необходимостта от „заземяване“ или вкореняване във физическите, емоционалните и интелектуалните процеси на човек. Биоенергийната работа често се фокусира върху краката и таза, за да се установи по-добра, по-вкоренена връзка със земята. Обикновено се започва с краката и стъпалата, защото те са основата и опората на структурата на егото. Чрез краката и стъпалата се поддържа връзка с единствената непроменлива реалност в живот, със земята или почвата. Тези упражнения са предназначени да енергизират части от тялото, които са хронично напрегнати. Според биоенергийната теория треперенето, което обикновено придружава тези напрегнати пози, е индикатор за енергизирането на мускулите, компресирани от защитната обвивка.
Райхианската и биоенергийната работа се занимават с емоционално натоварени блокове в тялото. Биоенергетиката е отлична система, която запазва много от добродетелите на ортодоксалния райхиански анализ – разкриване на блокирани чувства, енергизиране на части от тялото, които са били игнорирани и т.н.
Прочети още
Мускулната броня на Бернаскони
Всяко емоционално изживяване е съпроводено от верига от биохимични и биофизични процеси, протичащи в тялото. Когато човек е гневен надбъбречната жлеза започва да синтезира кортикостероидите – стресовите хормони кортизол и адреналин, повишава се киселинността в организма, учестява се ритъмът на дишане и пулсът, повишава се телесната температура и кръвното налягане, мозъкът изпраща сигнал до мускулните групи, на които е делегирано извършването на агресивното движение. При човека, второ сигналната природа санкционира първичния агресивен отговор и движението бива спряно. Липсата на разреждане на енергийния потенциал довежда до формирането на мускулен блок, възпрепятстващ реакцията. Когато това стане хронично, контракцията се превръща в контрактура и се трансформира в патогенен терен. Така най-общо се извършва “включването” на защитните задръжни процеси, които пречат на възбудните да бъдат довършени (в случая – агресивното движение). Ако движението не бъде извършено, поради травматичните бариери, тази, превърнала се вече в контрактура контракция води до слаба ерогенизация, оросяване, хипертрофия или хипотрофия на различни мускули, стагниране на енергията в съответната телесна зона и образуване на патогенен терен за психопатологична реакция или соматизация.
Така се образуват мускулните блокажи. Те са необходими за извършването на съответните здрави движения. Когато здравите движения хронично биват възпирани, блокажите остават постоянни и се превръщат в наша втора природа. Блокирането се включва несъзнавано в живота на зрелия индивид като продължение на защитното потискане на действието в детството. Това хронично мускулно напрежение В. Райх нарича броня.
Телесната хронична защитна броня се отличава със специфични мускулни блокажи при различните характери, формирани в следствие на различни първични травми в отделните еволютивните фази в детството.
Mускулната броня, според Проф. Бернаскони не е статична, а e динамична и бива активирана според ситуацията. В края на терапевтичния процес тя може да бъде “разтопена” и активирана само при нужда. Мускулната броня е съвкупност от мускули, нерви и органи, които отговарят на заповедите на Вродения модулатор на нагоните (ВМН). Функцията й се състои в това да предпазва Аза чрез временна контракция на системата за действие при среща със събития, преживявани вече веднъж със страх. Ако действията, насочени към задоволяването на потребността, се окажат директно или индиректно свързани с предшестващи травматични преживявания, те биват отклонени или прекъснати като се потиска активността на тези мускулни сегменти, които отговарят за извършването на насоченото към обекта-цел движение.
Анализът на Петте движения, предвиден от Неорайхианската теория, води до обособяване на мускулни групи, физиологично включени в движенията, във функционални блокажи. Анализът на движението ще доведе следователно до разпознаване на блокажите, а декодирането на потиснатите намерения, на отречените потребности, на скритите емоции, ще начертае маршрута към тяхното разтопяване, към превръщането им в жизнени движения, съответни и цялостни.
Бронята недвусмислено означава едно ограничаване на психичната подвижност на цялата личност. При неприятни ситуации бронята се вкочанява. В благоприятни обстоятелства се разхлабва. Мускулният блокаж (или бронята) може да отслабне до пълното му изчезване, когато индивидът изживява напълно комфортно заобикалящата действителност. И обратно: бронята се заздравява в ситуации, представляващи реална или предполагаема опасност. Блокажите се активират като защитно поведение според типа опасност, произтичаща от външния свят.
На телесно ниво всеки един соматичен сегмент е свързан с извършването на определено движение. Ако индивидът се фиксира в някое от движенията (травма) включеният сегмент остава като тенденция контрахиран и там енергията спира да протича. В резултат на това място се получава енергетично струпване (блокаж), т.е. патологичен терен.
Смисълът на Неорайхианската терапия е това струпване да бъде доведено до съзнанието, а отблокирането на тази енергия да доведе до дистенция. Това става чрез специфични упражнения, движения (усвояване на модели на поведение), масажи на определени мускулни групи, което води до физическо и емоционално облекчение, съпроводено задължително със съответната психоаналитична интерпретация. „Атакуването“ на проблема от всички възможни гледни точки – рацио, емоция, сома – позволява по-бързото му преодоляване, за разлика от една ортодоксална психоаналитична терапия, която не акцентира на телесния подход. Хармонизирането на енергетичните протичания намалява степента на невротичност, тъй като наличието на много блокажи означава и разход на много енергия за защити.
Прочети още
Властовата невроза и психичните и психосоматични болести
Като цяло телесно-ориентираната психотерапия е доста разнородно явление. Терминът телесно-ориентирана психотерапия крие много методи, понякога много различни един от друг. Но всички те са обединени от ориентация към тялото, физическото тяло в тези методи от периферията отива в центъра и става една от основните фигури в психотерапевтичния процес. От една страна, тялото отразява страданието и болката на човек, и е материализация на душевния стрес. Това е особено очевидно при т. нар. психосоматични заболявания. Тоест психическото страдание не е „някъде там“ във виртуалното подсъзнание, но “тук”, отразено в тялото, живее чрез тялото, тялото е носител на тази информация. От друга страна, чрез тялото може да се работи с душевните неволи и страдания. Тялото става ключ към достъпа до психическата реалност.
Различните методи на телесно-ориентирана психотерапия работят с тялото и чрез тялото с човешката психика. Те работят по различен начин. Разликите в работата произтичат от разликите в разбирането как точно психическият проблем се отразява в тялото и как точно трябва да се работи с тялото. Психотерапевтът може да предложи на човек определени упражнения и техники, които човек прави сам. Психотерапевтът може да предложи телесно (докосване) взаимодействие на клиента директно със самия психотерапевт, разбира се с негово съгласие.
Основната теза на неорайхианската концепция за психичното е, че не може да се намери нито едно пълноценно разрешение на определен житейски проблем с психични корени, без той да бъде разгледан и пречупен през реалността на тялото, а с това и през чувствата и емоциите. Т.е. неорайхианската психология и анализ са комплексни: на тялото (като морфология и движения), на дишането (като форма на комуникация между психика, вътрешна и външна реалност), на биоенергетичните мускулни блокажи (като структурирани психологични защити), на поведенческите модели (като структурирани социални отношения). Т.е. на дълбинните психични нагласи на личността и характера. Тази холистичност на подхода определя неговата дълбочина и ефективност.
Към базисните принципи (на удоволствието, смъртта и реалността), движещи нашата дълбинна природа Бернаскони прибавя и един четвърти базисен принцип: принципа на властта. Властовата невроза се изразява в това, че властовата позиция се превръща в цел сама по себе си. Когато бъде постигнато удоволствие, доминиращата позиция не се отстъпва, превръща се в страх от загуба на контрола и статуса – т.нар. властова невроза от Бернаскони.
Неврозата на властта е синоним на това да “бъдеш винаги нащрек”, да “бягаш от отпускането”, да “контролираш”, да “планираш в абстрактното”, да “бягаш от страстите на тялото”, да “се нуждаеш от кодове”, да “бъдеш психически и физически неподвижен”, да “бъдеш самотен”.
Неврозата е негативната страна на характера ни. Тя е част от нас и ние не я съзнаваме. В хода на работата с аналитичната телесна психотерапия тези дефицити се компенсират и тогава човек започва да може да прави нещата, които до момента са му липсвали, започва да живее с пълния си обем възможности. Тогава той “хваща” спокойно и уверено „кормилото” на собствения си живот и повече не позволява на болката, вината, обидата, страха да му бъдат постоянни спътници.
В най-общи линии дори психичните и психосоматични болести биха могли да бъдат интерпретирани според логиката на властовата невроза. Когато Азът е изчерпал своите ресурси, при осигуряване на утвърждавания и принадлежност, енергията му се задръства. Именно това задръстване се проявява пред външния свят под формата на болест. Например:
1). Отхвърляне на храната (анорексия) търсене на внимание пораждане на тревожност у Ти-обект на отношение контрол над това Ти чрез предизвиканата тревожност контрол над Ти= удоволствие (щом ти се тревожиш за мен, значи аз съществувам!).
2). Депресивно поведение (затваряне и изолиране от външния свят) предизвикване на страх: Ти-обект на отношение преживява загуба на принадлежността контрол над Ти, чрез депресията контрол над Ти=удоволствие (…съществувам несъществувайки и несъществувайки получавам твоето утвърждаване!).
3). Аноргазмия отхвърляне на утвърждаването (…ти не успяваш да ми доставиш удоволствие) индуциране у Ти на чувство за сексуална и социална импотентност чувство за вина: Ти е принудено да стои “отдолу” власт над “импотентното Ти”= удоволствие от притежаването на Ти-импотентно.
Прочети още
Bulgarian