Здравейте, казвам се Миглена Александрова и съм психотерапевт, психолог и корпоративен психологически консултант. За мен това, с което се занимавам, не е просто работа или професия, а нещото, което дефинира любовта ми към живота. Откакто се помня, търся, задавам въпроси, най – вече на себе си. Питанките бяха различни през годините, но любопитството не стихваше. Защо хората плачат; защо живи родители отсъстват от живота на децата си; защо някои хора казват с лекота „обичам те“, „гордея се с теб“, а за други това е невъзможно; защо едно и също нещо усмихва един човек, а другиго разплаква; защо някои са смели, а други тревожни и страхливи; откъде идва страхът, защо стяга гърлото и владее цялото тяло; защо, когато някои хора влязат в стаята, я завладяват, а други търсят сянката на някой ъгъл; защо за някои животът е приключение, а за други изпитание; защо има хора, които кипят от енергия, и такива, които сякаш нямат сили да са живи; защо една и съща ситуация разплаква едни, а за други е „какво толкова“; защо за едни любовта е болка, страдание, саможертва, а за други е наслада и вдъхновение; как избираме партньори и родители на децата си; защо някои са перфекционисти, а други виждат красота в несъвършенствата; защо някои обичат да са в световете на фантазията си, а други предпочитат живота тук и сега; защо едни се страхуват от самотата, а други черпят сили и ресурси от нея; защо има мисли, които сякаш те завладяват, залепват в ума ти и не можеш да се отървеш от тях часове, дни, месеци, дори повече време; какво кара хората да бъдат насилниции, а други остават замръзнали с години в капана на жертвата; защо някои жени са жени до мозъка на костите си, а други са повече войни от мъжете; какво пречи на някои хора да действат решително, а други скачат във всяка житейска ситуация с главата напред; кой от какво се мотивира, защо това е толкова различно за всеки един от нас; защо това, което е важно за едни, не е приоритет за други; как така любовта си отива и защо хората, обстоятелствата и животът не спират да се променят; а защо промените са толкова страшни; какво е прошката и как се стига до автентична такава; защо се разболяваме и как някои оздравяват, а други се предават и умират; и още, и още, и още, въпроси, въпроси, въпроси, най – значимият от които беше: какво ще направи мен щастлива, здрава и удовлетворена и валидно ли е то и за другите хора?

Всичките тези въпроси ме мотивираха да чета, да наблюдавам, да питам, да анализирам и да търся отговори през целия си живот. С времето осъзнах, че това не ми е достатъчно и се оказах в университета, за да уча Психология. Научна област, която нямаше нищо общо с работата ми и предишните ми висши образования. Естествено, бях направила сериозно проучване къде са най – добрите катедри, лаборатории и преподаватели по специалността. След степените бакалавър и магистър по Психология знаех много на теория, но това не променяше много начина, по който се чувствах, и част от въпросите ми все още търсеха своите отговори. И тогава окрих психотерапията, започнах своето обучение в Българския
Институт за Неорайхианска Аналитична Психотерапия, успоредно с което течеше и моята собствена терапия. Оказа се, че голяма част от причините за това, което съм, отговорите, които търсех, не са нещо, което мога да намеря с ума, с интелекта си, а са записани в тялото ми, което помни, знае и е домът на чувствата, емоциите, душата и травмите ми. Шокът, че каквото се случва в психиката и в ума ми, има почти огледален образ в тялото и душата ми и обратно, беше огромен. Още по – страшно беше откритието, че отпечатъкът от неща, които дори не помня, управлява живота, реакциите, изборите ми. И аз не знаех за това, не можех да го контролирам, а функционирах, като по написана компютърна програма, до която нямах достъп.
Не управлявах живота и себе си! Постепенно осъзнавах, че всички отговори, всичко необходимо, всички причини се криеха в познаването и лекуването на тази неоспорима връзка: ум – душа – тяло. С всеки изминал ден се запознавах със силата на този психотерапевтичен подход през всяка частица на съществото си и намерих своите отговори.
Чувствам се щастлива и удовлетворена в различните роли в живота си: на жена, партньорка, приятел, дъщеря, майка и професионалист, който се е отдал с много любов на голямата си страст – психологията и психотерапията. Това не означава, че няма трудни моменти за мен, но с помощта на доверието в себе си и заобикалящия ме свят, силата и ресурсите си, които вече познавам и използвам, контролът, който имам над себе си, мога да мина през тежките житейските ситуации, без да се разпадна. Мога да избера реакциите, отношението, прочита на събитията и действията си.