Какво е психосоматиката

Психосоматиката е интердисциплинарна научна област, която изучава психологическите, социалните и културните фактори на появата на телесни заболявания. Много известни учени са се занимавали с тази тема. Въпреки това трябва да признаем, че теоретично последователни и емпирично плодотворни модели, които разкриват механизма на взаимодействие на психологическите и телесните процеси, не са разработени и до днес. Това се потвърждава от факта, че лечението на психосоматичните заболявания все още не е достатъчно ефективно. Те са хронични и в някои случаи продължават десетилетия.

Много теории в психосоматиката твърдят, че емоционалните и личностни фактори са основните причини за заболяване, което, може би, определя негативното отношение на лекарите към такива едностранчиви концепции. В съвременната медицина е широко разпространена идеята за множеството причини за всяко заболяване, от което следва, че психологическите фактори трябва да се разглеждат наред с всички останали и тяхното значение да се определя чрез статистически процедури.

Липсата на знания за широко разпространените психосоматични заболявания, честата липса на ефикасност на традиционните лекарства и разбирането за значението на психотерапията за тези заболявания ни поставят пред необходимостта да изучаваме психосоматичните и соматични взаимоотношения, произтичащи от заболяванията. Психичните фактори играят важна роля в произхода, протичането, лечението и резултата на почти всички заболявания. Строго погледнато, психосоматичното направление не е самостоятелна медицинска дисциплина – това е подход, който отчита разнообразието от причини, довели до заболяването.

Според експерти от Световната здравна организация половината от всички заболявания са психосоматични и пациентите се нуждаят не толкова от лекарства, колкото от психотерапия.

Психотерапията е специално организирана помощ на човек, изправен пред трудности. Има много подходи към психотерапията, всеки от които използва свои уникални техники в своята работа, насочени към хармонизиране на вътрешния свят на пациента и подобряване на качеството на живота му.

Психотерапията е система от терапевтични ефекти върху психиката и чрез психиката върху човешкото тяло. Често се определя като дейност, насочена към освобождаване на човек от различни проблеми (емоционални, лични, социални и т.н.), чрез въздействие върху емоциите, преценките и самосъзнанието на човек при различни заболявания (психични, нервни, психосоматични). Извършва се по правило от специалист психотерапевт чрез установяване на дълбок личен контакт с пациента (често чрез разговори и дискусии), както и използване на различни когнитивни, поведенчески, медикаментозни и други техники. 

Основната задача на психотерапията е облекчаване на психопатологичните симптоми, чрез които се предполага постигане на вътрешна и външна хармонизация на личността. В психотерапията обикновено има стремеж към задълбочен анализ на проблемите на пациента с ориентация към несъзнателните процеси, преструктуриране на личността.