Психодрама при психосоматични заболявания

Създателят на психодрамата Джейкъб Морено я замисля като ролева система, отразяваща вътрешния свят на човека и социалното поведение. Класическата психодрама е терапевтичен групов процес, който използва драматичен инструмент за импровизация, за да изследва вътрешния свят на пациента. По същество психодрамата е вид драматично изкуство, което отразява актуалните проблеми на пациента и не създава въображаеми сценични образи. В психодрамата изкуственият характер на традиционния театър е заменен от спонтанното поведение на неговите участници.

Именно психодрамата е първият метод за групова психотерапия, разработен за изучаване на личностни проблеми, конфликти, мечти, страхове и фантазии. Тя се основава на предположението, че изследването на чувствата, формирането на нови взаимоотношения и модели на поведение са по-ефективни при използване на действия, които са наистина близки до живота.

Днес психодраматичните техники се използват успешно не само в медицината. Използвайки правилно неговите елементи, може да се лекува, преподава, възпитава и стимулира личностния растеж.

Основните компоненти на психодрамата са: ролева игра, спонтанност, “тяло”, катарзис и проницателност. Ролевата игра е едно от основните понятия на психодрамата. За разлика от театъра, в психодрамата участникът играе роля в импровизиран спектакъл и активно експериментира с онези важни за него роли, които той играе в реалния живот. Втората концепция – спонтанността – е идентифицирана от Морено въз основа на наблюдения върху детската игра. Той вярва, че спонтанността е ключът, който ще помогне да се отвори вратата към полето на творчеството. Понятието “тяло” описва двупосочен поток от емоции между всички участници в психодрамата. Катарзисът или емоционалното освобождаване, което се случва при актьор в психодрамата, е важна стъпка за постигане на крайния резултат – прозрение, ново разбиране на съществуващия проблем.