Зависимости
Зависимостта, най-общо казано, е нездравословно поведение, което човек използва като механизъм за справяне с емоционален стрес или дискомфорт. Тези поведения често включват злоупотреба с вещества (алкохол, наркотици и др.) или поведения (игра на хазарт, пазаруване и т.н.). Зависимостта може да бъде физическа, психическа или комбинация от двете и обикновено се обуславя от толерантност, пристрастяване и симптоми на отнемане.
Специалистите разграничават три типа поведение, когато говорим за използване на наркотици: употреба, злоупотреба и зависимост към вещества.
Използването на наркотици се отнася до употребата на вещества за техните желани ефекти. Това може да включва както законни, така и незаконни вещества и обикновено е в рамките на обществените норми и закони.
Злоупотребата с наркотици включва използването на вещества по начин, който е опасен или вреден, дори ако не води до пристрастяване. Това може да включва прекомерна употреба, приемане на вещества без лекарско предписание или използване на вещества по начини, които са различни от това, за което те са предназначени.
Зависимостта от наркотици е по-сериозна форма на злоупотреба с наркотици, характеризираща се със силна, непреодолима нужда от веществото, въпреки отрицателните последици. Зависимите хора често изпитват симптоми на отнемане, когато спрат да използват веществото, и могат да развият толерантност към него, което означава, че им трябва повече, за да постигнат същия ефект.
Има различни видове зависимости:
- Зависимост от вещества: Това е употребата на вещества, които въздействат и променят функции в мозъка, за да създадат усещане за удоволствие, облекчаване на болката или промяна в настроението. Примерите за такива вещества са алкохол, опиоиди, стимуланти, кокаин и др.
- Процедурна зависимост: Това се отнася до повтарящо се поведение или дейност, която човек използва, за да избяга от негативни емоции или стресови ситуации. Примерите са хазарт, преяждане, пазаруване, работа.
- Интернет зависимост: Прекомерното използване на интернет за дейности като онлайн игри, социални медии или порнография, което води до отрицателни последици в личния, професионалния или академичния живот.
- Хранителни разстройства: Нездравословни модели на хранене, като анорексия нервоза, булимия и преяждане, които могат да доведат до сериозни здравословни проблеми.
- Хазартна зависимост: Постоянни и интензивни занимания с хазарт, въпреки отрицателните последици върху живота на индивида.
- Сексуална зависимост: Сексуално поведение, което причинява значителен дистрес или увреждане на взаимоотношенията, работата или финансовото състояние.
- Зависимост от видеоигри: Прекомерна игра на видео игри, което води до отрицателни последици в различни области на живота.
- Работна зависимост: Прекаляване с работа, което води до пренебрегване на други важни аспекти от живота, като взаимоотношения, здраве и лично време.
- Зависимост от никотин: Тютюнопушенето, използването на електронни цигари или дъвченето на тютюн, което води до физическо и психическо пристрастяване.
- Алкохолна зависимост: Прекомерната употреба на алкохол, което води до физически и психологически проблеми.
Зависимостите могат да имат разрушително въздействие върху живота на индивида, засягайки взаимоотношенията, работата, финансите и цялостното му благосъстояние. Лечението обикновено включва комбинация от психотерапия, подкрепа от терапевтични групи за взаимопомощ и понякога медикаментозно лечение, в зависимост от типа на зависимостта.
Зависимост към наркотични вещества
Зависимостта към наркотици е сериозно състояние, характеризиращо се с непреодолимо желание за употреба на дадено вещество или няколко такива, дори когато лицето е наясно с вредните последици. Това е хронично рецидивиращо заболяване, което изисква продължително лечение.
Наркотичната зависимост може да бъде класифицирана в две основни категории: физическа зависимост и психологическа зависимост. Физическата зависимост възниква, когато тялото стане зависимо от веществото, което води до симптоми на отнемане, ако употребата бъде спряна внезапно. Психологическата зависимост, от друга страна, включва умствено и емоционално пристрастяване към веществото.
Има няколко фактора, които могат да допринесат за развитието на зависимост към наркотици – генетична предразположеност, среда, начин на живот и наличието на психични заболявания.
Симптомите на зависимост към наркотици могат да варират при различните вещества, но най-общо са:
- Натрапчиви мисли за получаване и употреба на наркотици;
- Повишен толеранс, което изисква увеличаване на количеството, за да се постигне същият ефект;
- Симптоми на абстиненция, когато употребата е намалена или спряна, като тревожност, раздразнителност, гадене, повръщане, мускулни болки, треперене и др.;
- Невъзможност за справяне с рутинни отговорности или поддържане на взаимоотношения;
- Продължаване на употребата, въпреки осъзнаването на негативните последици.
Лечението на зависимост от наркотици обикновено е многостранен подход, който включва:
Детоксикация: Това е процес на изчистване на тялото от наркотика и облекчаване на симптомите на отнемане. Може да се извърши в болница или контролирана извънболнична среда.
Рехабилитация: Която включва психотерапия, както индивидуална, така и групова, но и фамилна терапия, за да помогне на индивида да разбере своите причини за употреба, да развие умения за справяне и да изгради подкрепяща мрежа от хора.
Медикаменти: В някои случаи могат да се използват лекарства за намаляване на желанието за употреба на наркотици, облекчаване на симптомите на отнемане или лечение на съпътстващи психични заболявания.
Подкрепа от групи: Програми, като 12-стъпковите, осигуряват допълнителна подкрепа и структура за хората, възстановяващи се от зависимост.
Важно е да запомните, че възстановяването от зависимост към наркотици е възможно, но е предизвикателство, което изисква време, търпение и постоянство.
Прочети още
Биполярно разстройство
Биполярното разстройство, известно преди като маниакално-депресивна болест, е психично състояние, характеризиращо се с екстремни промени в настроението. Тези промени могат да варират от чувство за голяма радост и свръхактивност (мания или хипомания) до периоди на дълбока тъга и безнадеждност (депресия). Хората с биполярно разстройство също изпитват симптоми като промени в моделите на сън, загуба на енергия, проблеми с паметта, нерационално мислене и суицидни мисли.
Има няколко вида биполярни разстройства:
- Биполярно разстройство I: Това е най-тежката форма, характеризираща се с поне един маниен епизод и един депресивен епизод. Манийните епизоди са тежки и причиняват значителен дистрес или увреждане.
- Биполярно разстройство II: Тази форма включва поне един хипоманиакален епизод и един голям депресивен епизод, но никога пълен маниакален епизод. Хипоманиакалните епизоди са по-малко тежки от маниакалните епизоди.
- Циклотимично разстройство: Това е по-мека форма на биполярно разстройство, характеризираща се с множество периоди на хипомания и депресия, които не отговарят напълно на критериите за пълен епизод. Симптомите обикновено са по-леки и по-краткотрайни от тези при биполярно разстройство I или II.
Причините за биполярното разстройство не са категорично ясни за медиците, но се смята, че е комбинация от генетични фактори, фактори от околната среда и мозъчна химия. Лечението обикновено включва комбинация от лекарства, психотерапия и промени в начина на живот. Важно е хората с биполярно разстройство да получат подходяща помощ и подкрепа, за да управляват симптомите си и да подобрят качеството си на живот.
Симптомите на биполярно разстройство варират от човек до човек, но обикновено включват екстремни промени в настроението, които се проявяват като маниакални или хипоманиакални епизоди и депресивни епизоди. Ето някои общи симптоми за всеки тип епизод:
Маниакални или хипоманиакални епизоди:
- Повишено, експанзивно или раздразнително настроение, което продължава повече от една седмица (при хипоманиакални епизоди може да е по-малко интензивно, но продължава по-дълго).
- Безсъние или намалена нужда от сън.
- Свръх бързо говорене или непрекъснато бърборене.
- Радостно или безгрижно поведение, дори в неподходящи ситуации.
- Прекомерна активност или рисково поведение, като харчене на пари, злоупотреба с вещества или сексуална разпуснатост.
- Нереалистична представа за собствените способности или възможности.
- Намалена нужда от храна и загуба на тегло.
- Разсеяност или невъзможност за концентрация.
- Чувство на постоянна възбуда или високоенергийно състояние.
Депресивни епизоди:
- Продължително чувство на тъга, безнадеждност или празнота.
- Загуба на интерес или удоволствие от дейности, които някога са били приятни.
- Значителна промяна в теглото, или загуба, или наддаване (обикновено свързано със загуба на апетит или преяждане).
- Безсъние, затруднено заспиване или твърде много сън.
- Умора или липса на енергия.
- Чувство на безполезност или прекомерна или неоправдана вина.
- Проблеми с концентрацията, вземането на решения или паметта.
- Мисли за смърт или самоубийство, опити за самоубийство или планове за самоубийство.
Важно е да се отбележи, че наличието на един или два симптома не означава непременно биполярно разстройство. Диагнозата изисква комбинация от симптоми, които значително нарушават способността на човека да функционира нормално. Ако изпитвате някой от тези симптоми, важно е да потърсите професионална помощ.
Лечението на биполярно разстройство обикновено включва комбинация от лекарства, психотерапия и промени в начина на живот. Целта на лечението е да стабилизира настроението, да намали симптомите и да помогне на човека да управлява своето състояние. Ето някои често използвани лечения:
Медикаменти: Има няколко вида лекарства, които могат да помогнат за овладяване на симптомите на биполярно разстройство. Изписват се от психиатър:
- Стабилизатори на настроението: Тези лекарства помагат да се балансира настроението и да се предотвратят екстремните промени в настроението;
- Антипсихотици: Използват се за лечение на мания или смесени състояния;
- Антидепресанти: В някои случаи могат да се използват за лечение на депресивни епизоди.
Психотерапията помага на хората с биполярно разстройство да разберат и управляват своето състояние. Някои форми на психотерапия, използвани за това състояние, са:
- Когнитивно-поведенческа терапия, която помага на хората да идентифицират и променят мисловните модели, които могат да предизвикат симптоми.
- Терапия, фокусирана върху интерперсоналната и социална отговорност. Този подход има за цел да подобри социалните умения и взаимоотношенията на индивидите с биполярно разстройство.
- Фамилна терапия, която включва в лечението и семейството на лицето с биполярно разстройство и има за цел да образова членовете на семейството, да подобри комуникацията и да намали стреса.
Промени в начина на живот. Редовните упражнения, здравословната диета, достатъчно сън и техниките за релаксация могат да помогнат за управление на симптомите на биполярно разстройство. Избягването на алкохол и наркотици също е изключително важно, тъй като те могат да предизвикат и/или влошат симптомите.
Хоспитализация: В тежки случаи или по време на остри епизоди може да се наложи хоспитализация. Това осигурява 24-часово наблюдение и медицинско лечение под ръководството на специалисти по психично здраве.
Не забравяйте, че лечението трябва да бъде персонализирано и наблюдавано от специалист по психично здраве. Може да отнеме време, за да намерите правилния за вас подход, така че е важно да бъдете търпеливи и ангажирани в процеса.
Прочети още
Обсесивно-компулсивно разстройство
Обсесивно-компулсивното разстройство е психично разстройство, характеризиращо се с повтарящи се, нежелани мисли (обсесии) и поведения, които индивидът чувства, че трябва да изпълни (компулсии). Тези мисли и поведения могат да причинят значително страдание и да нарушат ежедневните дейности на човек. Примерите за обсесии включват страх от замърсяване, страх от нараняване на другите или себе си и съмнения относно сигурността на нещата. Примерите за компулсии включват често миене на ръцете/къпане, проверка дали вратите са заключени, преброяване на неща и др.
Симптомите на обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) се разделят на две основни категории: натрапчиви мисли (обсесии) и принудително поведение (компулсии). Ето някои общи симптоми:
- Обсесии:
Повтарящи се, нежелани мисли, идеи или образи, които предизвикват безпокойство.
Опити за избягване или предотвратяване на тези мисли.
Знание на човек, че мислите са нерационални, но невъзможност да им се противопостави. - Натрапчиво поведение (компулсии):
Повтарящо се, неконтролируемо поведение или мисли за такова, които индивидът чувства, че трябва да изпълнява.
Компулсиите често имат за цел да неутрализират или облекчат тревожността, свързана с натрапчивите мисли.
Знанието на човек, че компулсиите са неразумни, но невъзможност да им се съпротивлява.
Други възможни симптоми са:
- Разстройства в настроението като депресия, тревожност или гняв;
- Трудности при концентриране или изпълнение на задачи;
- Избягване на ситуации, които предизвикват тревожност;
- Социална изолация или затруднения в отношенията;
- Умора поради постоянната борба с натрапчивите мисли и компулсиите;
- Проблеми със съня;
- Прекомерно фокусиране върху перфекционизъм или натрапчиви модели;
- Физически оплаквания, свързани с тревожност, като стомашно разстройство, сърцебиене или мускулно напрежение.
Всеки, страдащ от ОКР изпитва тези симптоми по различен начин и тежестта може да варира от човек до човек. Ако смятате, че вие или някой ваш близък има ОКР, важно е да потърсите професионална помощ.
Лечението на обсесивно-компулсивно разстройство обикновено включва комбинация от психотерапия, лекарства и промени в начина на живот. Целта на лечението е да помогне на индивида да управлява симптомите си, да подобри качеството си на живот и да идентифицира и намали причините и нивата на дистрес. Ето някои възможности за лечение:
- Психотерапия, ориентирана към идентификация и промяна на мисловните модели, които водят до натрапчиво поведение. Специфична форма на терапия, наречена експозиционна и отговорна превенция, може да бъде особено ефективна при лечението на ОКР. Тя включва постепенно излагане на провокиращи тревога ситуации, последвано от предотвратяване на компулсивното поведение.
- Лекарства:
Антидепресанти: Психиатрите често предписват селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs) или селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (SNRIs) за лечение на ОКР. Тези лекарства помагат за намаляване на тревожността и обсебващите мисли.
Други лекарства: В някои случаи могат да се използват и други видове лекарства, като антипсихотици или бета-блокери, в зависимост от специфичните симптоми и нужди на индивида. - Самопомощ и промени в начина на живот:
Техники за релаксация: Практики като дълбоко дишане, прогресивна мускулна релаксация и медитация могат да помогнат за управление на тревожността и подобряване на цялостното благосъстояние.
Здравословен начин на живот: Редовната физическа активност, здравословната диета и достатъчно сън могат да допринесат за цялостното психично здраве и да подобрят управлението на симптомите.
Подкрепа от средата: Включването в групи за подкрепа или онлайн форуми може да осигури чувство за общност и споделен опит.
Професионална помощ: Психотерапията осигурява регулярно наблюдение, идентификация на причините за дистрес и начини за справяне с реакциите на стрес, както и емоционална подкрепа.
Генерализираното тревожно разстройство
Генерализираното тревожно разстройство (GAD) е психично състояние, характеризиращо се с прекомерна и постоянна тревога за ежедневни събития, които обикновено не причиняват безпокойство. Хората с GAD изпитват постоянно напрежение, страх или безпокойство, което може да продължи седмици или дори месеци. Те често имат проблеми с концентрацията, съня и могат да изпитват физически симптоми като мускулно напрежение, умора и затруднено дишане.
Симптомите на генерализирано тревожно разстройство (GAD) включват:
- Прекомерно безпокойство или тревога за ежедневни събития, които обикновено не причиняват безпокойство;
- Трудности при контролиране на притесненията, дори когато човекът знае, че те са неразумни;
- Продължително чувство на тревожност, което продължава най-малко шест месеца;
- Невъзможност за концентрация;
- Раздразнителност, бързо избухван;
- Безсъние и/или умора;
- Чувство на възбуда;
- Мускулно напрежение или болки;
- Гадене и/или стомашно разстройство;
- Потене и/или студени тръпки;
- Треперене;
- Затруднено дишане или усещане за задушаване;
- Суха уста;
- Проблеми със заспиването и/или продължителността на сън;
- Избягване на ситуации, които предизвикват безпокойство.
Ако изпитвате тези симптоми повече от шест месеца, важно е да потърсите професионална помощ. Лекар или терапевт може да постави правилна диагноза, а психиатър да препоръча подходящо медикаментозно лечение.
Лечението на генерализираното тревожно разстройство (GAD) обикновено включва комбинация от психотерапия и лекарства. Целта на лечението е да помогне на човек да управлява симптомите си, да намали тревожността и да подобри качеството си на живот. Ето някои възможности за лечение:
Психотерапия, която е насочена основно към осмисляне и промяна в поведението и мисленето. Някои похвати от психотерапията, използвани за лечение на GAD, включват:
- Когнитивно-поведенческа терапия, която цели хората да идентифицират и променят мисловните модели, които водят до тревожни чувства и поведение.
- Управление на вниманието е подход, който учи хората как да разпознават и да се справят с физическите симптоми и реакции на тревожност.
- Междуличностна терапия, чиято цел е хората да подобрят комуникационните си умения и да разрешават конфликти, което намалява стреса и безпокойството.
Медикаментозна терапия. Назначава се само от психиатър. Тези лекарства могат да бъдат от групите на:
- Бензодиазепини: Това са успокоителни, които помагат за намаляване на тревожността и паниката. Те обаче могат да доведат до зависимост и трябва да се използват под контрола на лекар.
- Антидепресанти: Някои антидепресанти, като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs), са ефективни при лечение на GAD. Отнема няколко седмици, докато започнат да действат.
- Бета-блокери: Тези лекарства помагат за облекчаване на някои физически симптоми на тревожност, като сърцебиене и изпотяване.
Препоръчителна е комбинацията от психотерапия и медикаменти за лечението и справянето със симптомите на GAD. Важно е лекарят и психотерапевтът да работят в тясно сътрудничество, за да се намери най-подходящия план за лечение.
Прочети още
Депресия
Депресията е един от най-често срещаните психични проблеми в днешно време. Тя оказва влияние върху функционирането на човек както на емоционално и умствено, така и на физическо ниво. Симптомите могат да бъдат:
- интензивни отрицателни емоции и чувства;
- натрапчиви негативни мисли;
- меланхолия, потиснатост, тъга, усещане за празнота, загуба на интерес;
- безпокойство, раздразнителност;
- загуба на емоционално изразяване – плосък афект;
- постоянна умора, липса на енергия, несправяне с ежедневни рутинни дейности;
- сексуални смущения;
- нарушения в съня;
- промяна на апетита и теглото;
- упорити физически проблеми като главоболие, храносмилателни разстройства или хронична болка, които не се повлияват от медикаментозно лечение;
- затруднени концентрация, памет, трудно вземане на решения;
- нерешителност, чувство за безполезност, безизходност, песимизъм, безнадеждност, безпомощност, вина, срам, ниска самооценка;
- дори мисли за смърт, самоубийство, опити за самоубийство или самонараняване.
Има много видове депресия и всеки от тях има свой набор от симптоми. Най-често срещаните депресивни състояния са:
- Голямо депресивно разстройство (MDD) – усещане за постоянна безнадеждност и обща загуба на интерес към ежедневни обичайни дейности в продължение на поне две седмици. Причинява значителни проблеми в живота на човек, намалявайки способността му да функционира на работа, в семейна или приятелска среда, да се наслаждава на живота изобщо, да общува нормално с другите. Обикновено са налице химически дисбаланси в мозъка.
- Персистиращо депресивно разстройство (PDD) – определяна е като по – лека депресия от MDD, но по – продължителна. Лицата с PDD имат симптоми на депресия през голяма част от времето поне две години. Не изпитват щастие дори при радостни поводи. Околните ги възприемат като мрачни, песимистични или постоянно оплакващи се. Симптомите на дистимия се появяват и изчезват във времето, интензивността им е променлива. С течение на годините обаче повече от половината от пациентите с дистимия започват да изпитват по-тежки симптоми, които водят до тежка депресия, наричана двойна депресия.
- Маниакална депресия (биполярно разстройство) – характеризира се с екстремни пикове и спадове в настроението, енергията, мисленето, поведението и съня. Редуват се епизоди на мания и депресия. Депресивното състояние може да доведе до самоубийствени мисли, които се сменят с чувство на еуфория и прилив на безкрайна енергия. Тези екстремни промени в настроението могат да се появят както всяка седмица, така и няколко пъти в годината. Учените смятат, че в голяма степен биполярното разстройство е генетично обусловено.
- Сезонно афективно разстройство (SAD) – изявява се главно през зимните месеци. Смята се, че основната причина за появата му е липсата на излагане на слънчева светлина, което нарушава естествените циркадни ритми в тялото и производството на серотонин. Симптомите включват и нужда от повече сън и повишен апетит за сладки и въглехидратни храни. За някои хора SAD може да бъде доста тежък и изисква медикаментозно лечение.
- Следродилна депресия – характеризира се с чувство на тъга и плач след раждането, известни като “бейби блус”. Симптомите могат да се появят както през първите няколко седмици след раждането, така и в рамките на година след него. Това състояние се приписва на интензивните хормонални промени, физическите промени, безпокойството относно родителството, предшестващи проблеми с психичното здраве, липса на подкрепа, сложна бременност и/или раждане, промени в навиците за сън. Повечето жени се възстановяват от следродилната депресия без дългосрочни проблеми, като симптомите постепенно отшумяват в рамките на няколко седмици.
- Предменструално дисфорично разстройство (PMDD) – циклично нарушение на настроението, основано на хормонални пикове и спадове. Симптомите са както физически, така и емоционални – промени в настроението, раздразнителност, умора, проблеми с концентрацията и паметта, промени в апетита и потиснатост. Обикновено започват 7-10 дни преди менструацията и намаляват интензивността в рамките на няколко дни от началото на периода. За да получи тази диагноза, жената трябва да е имала симптоми през повечето от менструалните си цикли през изминалата година и тези симптоми трябва да са имали неблагоприятен ефект върху социалното функциониране.
- Атипична депресия – характеризира се с комбинация от симптоми, които обикновено не се срещат заедно, като депресивно настроение и тревожност, повишен апетит и наддаване на тегло и прекомерна сънливост. Различава се от голямата депресия , при която има постоянната тъга или безнадеждност. Един от основните белези е способността настроението на депресирания човек да се подобри след положително събитие.
- Ситуационна депресия – наричана е краткосрочна депресия, свързана със стресово/травматично събитие. Може да се развие след определено премеждие или серия от промени в ежедневието – развод, пенсиониране, загуба, болест, проблеми в отношенията. Тя е вид разстройство на приспособяването, тъй като произтича от неспособността на човек да се адаптира към настъпилите промени. Повечето хора, които страдат от ситуационна депресия започват да проявяват симптоми в рамките на около 90 дни след определящото събитие. Същите отзвучават, когато стресора вече не съществува или човек е в състояние да се адаптира към ситуацията.
- Психотична депресия – комбинация от симптоми на депресия и психоза. Психично състояние, характеризиращо се с подозрителност към другите, оттегляне от социален живот, интензивни и неадекватни за ситуацията емоции, спад в личната хигиена, спад в представянето на работата или в училище, неорганизирано мислене и/или поведение, заблуди, налудни идеи или халюцинации. Психотичните симптоми по-често са тематично свързани с емоциите, характерни за депресията. Освен при тежка депресия, психотични симптоми могат да се наблюдават и при други психични заболявания – биполярно разстройство, шизофрения, шизоафективно разстройство, от които психотичната депресия трябва да се разграничи.
Депресията е лечимо заболяване. До 80-90% от хората, които започнат лечение, ще се почувстват по-добре в рамките само на 3 до 8 седмици. Въпреки това, повече от 70% от хората, страдащи от депресия, не се подлагат на лечение по най-различни причини. Някои хора не търсят помощ, защото не осъзнават, че са болни. Други смятат, че депресията не е нищо друго, освен лична слабост или недостатък в характера. Трети се срамуват да се обърнат към психиатър или психотерапевт. Депресията е мъчително заболяване и се влошава, ако не се лекува. Най-важните стълбове в справянето с депресията са медикаментозното лечение, назначено от лекар и психотерапията.
Прочети още
Паническо разстройство
Повечето хора, страдащи от паническо разстройство са интелигентни, но и изключително чувствителни и мислещи хора, поемат много отговорности, постоянно заети са и се грижат за всичко и всички, обикновено са контролиращи личности. Ако обаче човек пренебрегва тялото и ума си и не им дава нужната почивка, те ще го принудят да намали темпото, а често и да спре с всичко, с което толкова усилено се занимава.
Панически атаки се регистрират 2-3 пъти по-често при жените. Почти винаги първият пристъп се случва след много интензивен период на емоционално и/или физическо натоварване. Изключително объркващо преживяване е, защото се случва в момент, в който си почиваме и сме спокойни, дори може да е по време на сън. Връхлита ни неочаквано, обикновено трае няколко минути, рядко продължава часове, но често пристъпите на паника стават циклични. Откъм честота могат да варират силно – от множество на ден до няколко пъти в годината. Когато човек изпитва страх от появата на паник атака и от съпътстващите я телесни симптоми тревожността му става постоянна, което води до повторното й случване. Получава се омагьосан кръг, при който мислите водят до прилив на адреналин и телесни симптоми, които предизвикват страх и тревожност, които водят до засилване на телесните симптоми, които водят до още по-голям страх и ужас. Всъщност точно този страх и бягството от него или борбата с него водят до поддържане и хронифициране на състоянието.
Симптоми:
- Тревожност – фонова и ситуационна, страх, ужас;
- Чувство, че нещо лошо ще се случи;
- Прилив на адреналин, желание за бягство;
- Чувство за загуба на контрол, усещане, че полудяваш, губиш разсъдъка си;
- Чувство, че умираш, получаваш инфаркт или инсулт;
- Усещане за нереалност – деперсонализация;
- Промени в сърдечната дейност или пулса – ускорен сърдечен ритъм, палпитации;
- Промени в дишането – плитко дишане, недостиг на въздух, задух, ускорено дишане, хипервентилация;
- Гръдна болка, дискомфорт, чувство на тежест в гърдите;
- Замаяност, чувство, че припадаш;
- Гадене, киселини, позиви за повръщане, стомашни проблеми, втрисане, потене;
- Изтръпване (Вкочаняване) на крайниците, корема, врата, челюстта;
- Студени крайници, рязко изтръпване, треперене на краката вечер при лягане;
- Болки на местата, които са вкочанени;
- Липса на апетит;
- Слабост в краката;
- Топли вълни;
- Мускулни крампи;
- „Буца“ в гърлото;
- Странен вкус и мирис в устата;
По принцип причините за развиването на паническо разстройство са уникални и различни при всеки човек. Те могат да бъдат психически, социални или биологични. Известно е, че следните фактори имат отношение към появата на паник атаки:
- Генетична предразположеност;
- Специфика не нервната система, недостиг на серетонин;
- Стрес, неспособността на човек да реагира адекватно на него, физическо и психическо натоварване;
- Травматично събитие;
- Злоупотреба с алкохол, наркотици;
- Темперамент;
Има два основни начина за справяне с паническото разстройство – медикаментозно лечение и психотерапия, както и комбинация от двете. Медикаментозното лечение включва прием на антидепресанти и транквиланти и в някои случаи е препоръчително, защото доста бързо овладява телесните симптоми и тревожността, но първопричината си остава. Тя е работа на психотерапията. За да се пристъпи към психотерапевтично лечение обаче, е необходимо първо да се проведат медицински изследвания, които да изключат възможни физиологични нарушения.Изключително добри резултати постига неорайхианската психотерапия. Нейн основоположник е проф. д-р Валдо А. Бернаскони, като той заимства много идеи и практики от бащата на биоенергетичната терапия Вилхелм Райх и неговия ученик Александър Лоуен.
Според този холистичен възглед за човека умът, душата и тялото са едно цяло и ако въздействаме на тялото, ще въздействаме и на психиката. Обратното също е вярно. Според В. Райх здравето на човека зависи от движението на биологичната енергия. В здравия организъм тя протича свободно, но ако човек преживее емоционална травма, на която не може да отреагира, се стига до задържане на биоенергия и натрупването ѝ в части на тялото.
Да разгледаме следния пример: ако върху едно дете е упражнявано насилие – физическо и/или психическо, то ще се уплаши, ще се почувства наскърбено, но рядко ще отговори реципрочно. Ако детето каже как се чувства, но не бъде чуто, то ще потисне естествената си реакция и ако случаят се повтори, ще замълчи и ще се адаптира към ситуацията, като потисне чувства си. Детето ще свикне с това отношение и скоро няма да бъде способно в подобна ситуация да реагира и да изрази чувствата си по здрав начин. Ще стане възрастен, който няма да знае как да изрази желанията си по обществено приемлив начин и може да свикне да крещи или да мълчи, когато е изправен пред някакво предизвикателство. След години, макар реална опасност да не съществува, напрежението ще е останало в него. Начинът му на дишане също ще се е променил, защото, когато човек се страхува, той несъзнателно затаява дъх и чака опасността да отмине, а ако постоянно е изложен на ситуации, в които се бои, той свиква да диша по друг, по-плитък начин. От биологична гледна точка адаптацията е естествен процес, но в случая се стига до натрупването стрес, който след време, ще се превърне в болест. Или както се случва при паник атаките – тенджерата ще избухне.
Важно е да запомним три неща:
- По време на паник атака организмът се освобождава от адреналина в тялото.
- От паник атака не се умира.
- Психотерапията помага да се избавите от паническото разстройство.
Bulgarian