Какво е любовта?

Влюбването

Проведени са много и различни изследвания, целящи да разкрият какъв е ефекта на любовта върху човешкия организъм. Учените са доказали, че влюбването води до силна неврохормонална каскада. Когато сме влюбени, се повишава многократно производството на растежния хормон – соматотропин и половите стероидни хормони. Тези процеси стимулират и изострят мисълта, подобрява се паметта, повишава се самочувствието и се появява силна самоувереност у човек. Тялото на влюбения претърпява множество физиологични и химични промени.Тези хормонални пикове предизвикват чувство на щастие, вълнение, нервност и дори болка. Някои от основните хормони, участващи в тези процеси, са:

• Допамин: Това е невротрансмитер, който играе ключова роля в чувството на удоволствие и получаване на награда. Когато сте влюбени, нивата на допамин се повишават, което води до чувство на еуфория, вълнение и мотивация.
• Серотонин: Този невротрансмитер регулира настроението, апетита и съня. Повишените нива на серотонин по време на влюбване водят до чувство на щастие, благополучие и удовлетворение.
• Адреналин и норадреналин (известен също като норепинефрин): Тези хормони са част от реакцията на борба или бягство на тялото. Освобождават се по време на стресови ситуации, включително когато сте влюбени. Те могат да причинят ускорен пулс, повишаване на кръвното налягане и чувството на тревожност или нервност.
• Окситоцин: Известен като “хормон на любовта” или “хормон на гушкането”, окситоцинът насърчава социалното свързване и доверие. Отделя се по време на физически контакт, като докосване и прегръдка, както и по време на оргазъм. Високите нива на окситоцин водят до силно чувство на привързаност и емоционална връзка.
• Вазопресин: Друг хормон, свързан със социалните връзки, вазопресинът допринася за развитието на дългосрочни взаимоотношения. Смята се, че помага за създаването на силна връзка между двойките чрез насърчаване на моногамията и увеличаване на желанието за продължителен съвместен живот.
• Ендорфини: Тези невротрансмитери действат като естествени болкоуспокояващи и подобряват настроението. Освобождават се по време на интензивни емоции, като любов, смях и дори физическо натоварване. Ендорфините предизвикват чувство на еуфория и удоволствие.
• Тестостерон: Въпреки че често се свързва с привличането към противоположния пол, тестостеронът играе роля и в романтичната любов. Той увеличава чувството за страст и желание.
• Естроген и прогестерон: При жените тези хормони влияят на емоционалното състояние и предпочитанията на партньор. Например, жените обикновено намират мъжете с дълбок глас и широки рамене за по-привлекателни по време на фертилния период, когато нивата на тези хормони са високи.

В обобщение, когато сме влюбени, тялото ни преживява буря от хормонални промени, които предизвикват широк спектър от емоционални и физиологични реакции. Тези хормони работят заедно, за да създадат силните чувства на привличане, привързаност и щастие, свързани с любовта.

Древните гърци за любовта

Темата за любовта е стара като света. Още дрeвнитe гърци ca разграничили oceм рaзлични типa любoв. Ето кои са те:

Ерос

Първият вид любов носи името на гръцкия бог Ерос и изразява идеята за сексуална страст и желание. Но гърците не мислили за ероса като за нещо позитивно. Всъщност ерос била опасна, пламенна и ирационална. Любов, която може да вземе контрол над теб и да те завладее.

Филиa

Вторият вид любов е дълбокото приятелство или филиa, която гърците ценели много повече от ерос. Филиa се появява между братята, били се рамо до рамо в битка. Тя е демонстрирането на лоялност към приятелите и готовността за саможертва.

Лудус

Игривата любов, която се ражда с флиртуването и първите моменти във връзката. Но лудус може да бъде наречено и състоянието ни на щастие, когато сме навън, танцувайки цяла нощ с непознати. Малко от лудус е може би точно това, което ни е нужно, за да освежим любовния си живот.

Агапе

Агапе е безкористната любов. Тя е любовта, която давате на всички хора, независимо дали са ваши близки или далечни непознати. Агапе е любовта – дар, най-висшата форма. И като че ли най-липсващата по света днес.

Сторге

Това е любовта на привързаността, особено към родители и деца. Това е често срещаната или естествена дълбока обич, която родителите изпитват към своите деца. Самата дума е ползвана относително рядко в древни творби и впоследствие се е използвала единствено, за да описва връзките в семейството. Използвана е и за описване на любовта на човек към родината му или към спортен отбор.

Прагма

Тази любов се появява единствено в дългогодишните двойки, при които прагма преминава в дълбоко разбирателство. Прагма е да правиш компромиси, да показваш търпение и да бъдеш толерантен. Ние хвърляме толкова енергия в това да се влюбим, а имаме нужда да научим и как да оставаме влюбени. Прагма е точно за това – да полагаш усилия да даваш любов, без да очакваш да получаваш.

Ксения

Това е любовта към непознатия, истинското гостоприемство, щедростта и вниманието, което даваме на тези, които са далече от дома. Ритуалите на гостоприемството създават и изразяват едно взаимно отношение между гост и домакин както  материален аспект, така и нематериален. Този вид любов е ритуализираното приятелство, чийто покровител е главният бог в гръцката митология – Зевс Ксениос (Гостоприемен), а на нарушаването на гостоприемството се е гледало изключително зле, като обида към самите богове.

Филавтия

Последна е любовта към самия теб. Но тя има две разновидности – себичният и нездрав нарцисизъм и силата да обичаш себе си, така че да увеличиш любовта, която даваш на околните. Ако обичаш себе си, ще има много какво да дадеш на другите.

Днес ние търсим всички тези любови от един единствен човек или сродна душа. Или както казва Естер Перел „Очакваме един човек да ни даде това, което някога е давало едно цяло село, а ние живеем два пъти по-дълго“.

Триъгълната теория на любовта

Триъгълната теория за любовта е модел, предложен от американския психолог Робърт Стърнберг през 1988 г. Според тази теория любовта е многоизмерно явление, което включва три основни компонента: страст, интимност и ангажираност. Всеки от тези компоненти допринася за цялостната природа на една любовна връзка и взаимодействието между тях формира уникалната форма на любовта във всяка връзка.

Страст: Тази компонента се отнася до силата и дълбочината на чувствата на привличане между двама души. Обикновено включва физическо желание, интензивност на емоциите и чувство на неотложност в отношенията. Страстта често движи първоначалното привличане и сексуалните желания в една връзка.

Интимност: Интимността се отнася до степента, в която двама души се чувстват комфортно един с друг, споделят своите мисли, чувства и преживявания и изграждат доверие и разбиране. Тази връзка често се развива с течение на времето, тъй като двойките споделят лични моменти и се опознават по-добре.

Ангажимент: Ангажиментът се отнася до решимостта на двамата партньори да поддържат връзката си. Той включва фактори като отдаденост, лоялност и готовност да работите върху връзката. Ангажиментът може да приеме много форми, от брачни обети до просто решение да останете заедно в трудни времена.

Според Стърнберг различните комбинации от тези три компонента могат да доведат до осем различни вида любов:

Фантастична любов: Характеризира се с висока страст и интимност, но нисък ангажимент. Това често се среща в началните етапи на романтичните връзки.

Романтична любов: Има висок ангажимент и страст, но ниска интимност. Често се наблюдава в ранните етапи на ухажване или дълготрайни връзки, където страстта остава силна, но нивото на интимност може да не е толкова дълбоко.

Привързана любов: Характеризира се с висок ангажимент и интимност, но ниска страст. Често се среща в дългосрочни връзки, където страстта може да намалее с течение на времето, но нивото на ангажираност и интимност остава високо.

Семейна любов: Има ниска страст и ангажираност, но висока интимност. Често се наблюдава в дългогодишни бракове или връзки, където страстта може да изчезне, но партньорите остават заедно поради ниво на интимност и разбиране.

Платонична любов: Характеризира се с ниска страст, ангажираност и интимност. Често се наблюдава в платонични приятелства, където няма романтично привличане или сексуално желание.

Объркваща любов: Тази форма на любов включва всички компоненти – страст, интимност и ангажимент – но в дисбаланс. Например, може да има висока страст и ангажимент, но ниска интимност, което води до нещастна или токсична връзка.

Нелюбов: Тази категория обхваща връзки, в които липсва някой от трите компонента на любовта. Например, може да има висока интимност и ангажираност, но ниска страст, което води до липса на романтично привличане.

Безразлична любов: Характеризира се с липсата на всичките три компонента на любовта. Това често се наблюдава в кратки връзки или случайни срещи, където няма дълбока емоционална връзка или трайно привличане.

Триъгълната теория за любовта предоставя рамка за разбиране на сложността на човешките взаимоотношения и факторите, които допринасят за успешни и щастливи връзки.

Важно е да се отбележи, че този триъгълник не трябва да е с идеално равномерна форма, от значение е, че връзката съдържа от всичките три компонента.

Според Стърнберг, съвършената любов може да се постигне, но предизвикателното при нея идва след това, тъй като трябва да се поддържа. За целта е нужно и трите компонента на любовта да се прилагат активно в действие. В този смисъл, струва си да се отбележи, че любовта е действие, а не нещо статично.

Едно от твърденията на Триъгълната теория на любовта е, че взаимоотношенията могат да се движат от една точка към друга с течение на времето. Съвършената любов, подобно на всяко друго важно нещо в живота, изисква грижа – определени действия в нейна подкрепа, съхранение, развитие и защита. В този смисъл, идеалната любов наистина е променлива, а не константна, а на къде ще се променя, зависи от самите участници във връзката.

Петте етапа на любовта

Изследвания сочат, че все повече бракове се разпадат и голям процент хора не знаят на какво се дължи това. Те смятат, че са избрали неподходящ партньор и това е основната причина нещата във връзката да не вървят успешно. Тогава идва и моментът на голямото разочарование, ново търсене, нови очаквания и повторение на сценария, оказваме се в омагьосан кръг, който повлиява негативно целия ни живот.

Джед Даймънд, брачен и семеен съветник с над 40 години опит в областта си, разграничава 5 отделни етапа в любовта: влюбване, преминаване към двойка, разочарование от илюзии, създаване на истинска връзка и трайна любов, използване на любовта и общата сила за промяна на света. Даймънд установява, че много двойки приключват своята връзка едва на третия етап и не разбират, че това не е краят, а едва началото на възможността за създаване на реална и трайна любов. Ето и етапите на любовта според Джед Даймънд:

Първи етап: Влюбване

Влюбването е част от живота, „трик на природата”, както го определя Джед Даймънд, който да помогне на хората да изберат своя партньор, така че човекът да се осъществи, да продължи вида си и съществуването си чрез поколението. Влюбването е магичен момент, когато сме „наводнени” от хормони като допамин, окситоцин, серотонин, тестостерон и естроген, когато преоткриваме всички наши мечти и надежди, заедно с любимия човек. Представяме си, че човекът до нас ще реализира нашите желания, ще ни даде всички неща, които не сме получили като деца, ще изпълни всички обещания, които не са били изпълнени в предишни взаимоотношения. В този първи етап, когато влюбването ни залива с чувства, емоции и очаквания с пълната си сила, сме сигурни, че всичко ще продължи завинаги, отхвърляйки онова, което може да попречи на любовта ни да просъществува.

Втори етап: Преминаване към двойка

На този етап нашата любов се задълбочава и преминаваме към това да станем двойка. Това е време на заедност и радост, времето, когато могат да се появят и деца, да бъдем отдадени на тяхното отглеждане и възпитание. Научаваме какво другия човек обича и разширяваме нашия индивидуален живот, за да започне един нов живот за “двама ни.” Този етап ни кара да се усещаме по-свързани с партньора си. Чувстваме се в безопасност, обгрижвани, ценени, обичани. Мислим, че това е най – висшата форма на любовта и връзката и искаме да продължи по този начин завинаги. Често сме заслепени и преминаваме трудно към третия етап.

Трети етап: Разочарование от илюзии

Никой не ни е казал, че има такъв етап и не сме подготвени за него. За много двойки това е началото на края за тяхната връзка, брак, семейство. Това е етапът, когато нещата започват да се усещат по различен начин, не всичко върви така, както сме искали и очаквали. Идеализирането на партньора и връзката ни с него, големите очаквания и планове изчезват и идва разочарованието от реалността. Често партньорите не могат да се справят със затрудненията, приемането, отчуждават се, чувстват се нещастни и идват мислите за раздяла, за отказване, за приключване на взаимоотношенията на всички нива. Положителната страна на този трети етап, според Джед Даймънд е, че тук се изгарят всички илюзии, които сме имали за себе си и за партньора си и можем да погледнем реалистично на ситуацията, в която сме, да станем по-нежни, приемащи, разбиращи  и да ценим повече това, което имаме, да се справим заедно с трудностите и да тръгнем напред към следващите етапи в любовта.

Четвърти етап: Създаване на истинска и трайна любов

В този етап ни се дава възможността да стигнем до сърцевината на душата си, до раните от детството и миналото, които са оставили своя отпечатък върху нас, направили са ни това, което сме и са основна част от причината да изберем точно този партньор. Всеки има травми от предишни преживявания, връзки, ситуации и се нуждае от изцеление. Ако искаме да имаме хармонична връзка, трябва да видим тези рани и да се погрижим за тях, да се освободим от бремето, което носим във взаимоотношенията си. Когато сме във връзка и имаме смелостта да се покажем такива, каквито сме, да се развиваме и растем заедно с партньора си, да приемем себе си и човека да нас, без да искаме да го променяме и моделираме, създаваме истинската заедност, която е основата на трайната любов.

Пети етап: Общата сила за промяна на света

Джед Даймънд поставя изключително актуалния и днес въпрос: „Ако ние не можем да намерим мир между двама души, които се обичат, какъв шанс имаме да създадем свят, който да е удовлетворяващ за всички хора?” Той е убеден, че можем да се научим да побеждаваме нашите различия, да подобрим трайно взаимоотношенията си, да работим заедно, за да намерим любов навсякъде около нас. Според Даймънд всяка двойка може да използва общата си сила за справяне с някои световни глобални проблеми. Трябва да разберем, че промяната започва първо от нас самите. Нека си припомним и думите на Махатма Ганди: „Бъди промяната, която искаш да видиш в света!” Можем да започнем от малките неща около нас, а след време, когато видим резултатите, да се насочим и към по-големи цели.