Терапия, фокусирана на решение при психосоматични заболявания

Терапията, фокусирана на решение е краткосрочна положителна психотерапия. Във Финландия се използва наименованието „беседа за решение”. Предложеният модел е изключително адекватен в широк кръг от случаи: психотерапия и решаване на рехабилитационни проблеми при психосоматични заболявания, семейни и професионални консултации, училищни и предучилищни институции и др.

В концепцията за терапия насочена към решение се подчертава, че вината е разрушителна за психотерапията, а самообвинението и обвинението върху близките хора са пречка за сътрудничеството на пациента и неговите близки с лекаря, причината за ниската ефективност и продължителност на класическата психотерапия. Затова, психотерапевтите не се фокусират върху търсенето на причините за дискомфорта на своите пациенти, а се занимават с търсене и прилагане на ресурси за неговото преодоляване.

Качеството на живот е производно на мирогледа на човека. В повечето случаи психотерапевтът не може да промени реалния живот на пациента, но може да промени неговия мироглед. Всеки проблем, всеки симптом има положителен (адаптивен) аспект и приемането на този аспект, намирането на компромис е пътят към решение. Опитът и интуицията на пациента, семейството и лекаря водят до ефективни решения. Анализът на причините за проблема не трябва да бъде придружен от самообвинителни чувства на пациента и обвинения на негови близки. По-конструктивно е да се идентифицират и активират ресурсите за решаване на проблеми на всеки пациент и неговата среда.

При терапията, фокусирана на решение се поставя акцент върху ресурсите и положителната динамика на проблема. Използва се опита, мирогледа, интересите и емоциите на пациента, естеството на симптома или проблема. Терапията, фокусирана на решение се характеризира със сътрудничество и прозрачност, което означава прехвърляне на отговорността за вземане на решения върху пациента. Акцентът е върху сътрудничеството на психотерапевта с пациента, а не върху очакванията за сътрудничество между пациента и лекаря, което е характерно за класическата медицина.

Целта на краткосрочната психотерапия не е да „анализира“ проблема, а да намери продуктивни начини за мислене по него и практически идеи за справяне с него.