Танцова терапия при психосоматични заболявания

Танцовата терапия е вид психотерапия, при която терапевтът използва движението като основно средство за постигане на терапевтични цели. Танцовата терапия като отделна посока се оформя около 50-те – 70-те години на XX век. Тя позволява да се провеждат групови и индивидуални уроци, по време на които, може да се решават лични проблеми, свързани с взаимоотношения с други хора, тревоги и страхове, кризисни житейски ситуации, загуба на смисъла на живота, неразбиране на себе си. Съществува и семейна танцова терапия, където семейните проблеми могат да бъдат решени; има детски групи за предучилищна възраст и ученици, развиващи креативност, комуникативни умения на детето, помагащи за подготовка и адаптиране в училище. Има уникални програми за деца (групи родител-дете), които коригират дисхармоничното развитие на детето (умствена изостаналост, минимална церебрална дисфункция и др.). Групово и индивидуално се работи с хора, страдащи от различни психогенно обусловени функционални разстройства и психосоматични заболявания. Танцовата терапия се използва като начин за подготовка на двойки за раждане и родителство, както и за подкрепа след раждането. Също така се работи с хора, страдащи от посттравматични разстройства и с деца с увреждания.

Танцовата терапия в групи включва решение на: самоизразяването на индивида; стимулиране на креативността на личността; осъзнаването на собственото тяло и възможностите за неговото приемане и използване; укрепване на самочувствието на членовете на групата чрез разработване на по-позитивен образ на тялото; развитие на социални умения чрез придобиване на подходящи и приятни преживявания на участниците; помагане на членовете на групата да влязат в контакт със собствените си чувства, като правят връзки между чувствата и движенията. Груповите преживявания могат да повишат степента на самосъзнание чрез визуалната обратна връзка, която човек получава чрез наблюдение на движенията на другите. Наблюдавайки как чувствата се изразяват чрез тялото в другите, всеки член на групата може да започне да идентифицира и открива собствените си чувства.

Танцовата терапия позволява да се освободят потиснати чувства и да се изследват скрити конфликти, които могат да бъдат източник на психически стрес. Танцовите движения също така имат способността да освобождават физическото напрежение. За повечето невротични пациенти спонтанното движение помага да се включат в играта, но за тежко увредените пациенти, които тепърва започват да осъществяват контакт с реалността, спонтанните реакции могат да изглеждат твърде заплашителни. Структурираните упражнения са по-подходящи за тях.

В миналото терапията с танцови движения се е използвала предимно за хора с тежки увреждания. Днес тя все повече се фокусира върху работата със здрави хора, които имат психологически затруднения, с цел развитието на самоприемане, ефективно междуличностно и групово взаимодействие, самоактуализация, интеграция на части от себе си.