Същност на психосоматичните заболявания

Въпреки факта, че думата „психосоматика“ се използва много често както в ежедневието, така и в научната литература, днес няма единна дефиниция на този термин. Психосоматиката (гръцки psyche – душа, soma – тяло) е посока в медицината и психологията, която изучава влиянието на психологическите (главно психогенни) фактори върху появата и последващата динамика на соматичните заболявания. Според основния постулат на тази наука, психосоматичното заболяване се основава на реакция на емоционално преживяване, придружено от функционални промени и патологични нарушения в органите. Съответното предразположение може да повлияе на избора на засегнатия орган или система.

Понятието “психосоматика” включва два аспекта: психосоматични заболявания и психосоматична медицина. Психосоматичните заболявания са заболявания, при появата на които психологическите фактори играят най-съществена роля. За тях е очевидна връзката с психотравматичните ефекти и ориентация на патологичните прояви към определена висцерална система. Психосоматичната медицина е съвременна концепция, която отчита сложните сомато-психосоциални взаимодействия.

Психосоматиката е научно направление в медицината и психологията, което в най-широк смисъл включва всички взаимодействия между поведението (мисли, чувства, действия) и телесната болест, като се основава на идеята, че болестите не се появяват и не протичат във вакуум: те съществуват само в хората. Оттук терминът „психосоматично разстройство“ се отнася до „тип телесна болест, чиято етиология или протичане са свързани със значими психологически фактори. Психосоматичното разстройство е такова, при което емоционалните фактори са неговата главна етиологична детерминанта, която обаче за пациента е напълно или частично неосъзната. Соматизацията означава формиране на телесни симптоми в отговор на стрес или психична травма; даване на външен израз на психично страдание чрез телесни симптоми.

Психосоматичното заболяване се разглежда като свойство на човешкия организъм като система и по този начин то не се дължи нито само на психологичните, нито само на физиологичните (включително наследствените) свойства на индивида. Съответно неговото лечение изисква едновременното приложение на соматична и психотерапия. Вътрешните конфликти и невротичните реакции влияят не само на произхода, но и на хода на заболяването и несправянето с тях или омаловажаването им често води и до резистентност към соматичната терапия; както и обратното – тяхното спонтанно или целенасочено разрешаване до голяма степен би могло да обясни често наблюдаваните „чудеса“ в лекарските кабинети.

Психосоматичните разстройства съставляват значителна част от “болестите на цивилизацията” и през последния век са обект на интензивни изследвания в рамките на психосоматичната медицина, имайки предвид нарастващата им роля в общата заболеваемост на населението. Психичният фактор е определящ за появата на психосоматични болести. Затова и психосоматичната медицина днес подчертава единството на психика и тяло, както и взаимодействието между тях. Всяко живо същество е в постоянна връзка със средата, в която живее, а това означава, че тези взаимовръзки изискват постоянно адаптиране.

Основните положения на психосоматичната идея гласят, че телесното и психичното представляват двете страни на едно цяло, които се намират в постоянно взаимодействие помежду си.

Общите отличителни черти на психосоматичните заболявания са:

• очевидна връзка с психотравмиращо въздействие;
• ориентирани върху патологичните прояви на определена висцерална система;
• наличие на потискане на емоционални преживявания (40% тревожност, депресия 60%). Пациенти, страдащи от психосоматични заболявания изпитващи много по-негативни емоции, отколкото може да се оцени на вербално ниво, те се характеризират с трудности в разбирането и изразяването на емоции;
• първото проявление е във всяка възраст;
• отчетливи и трайни психологически характеристики на пациентите;
• външно гладки и формални социални контакти.

Характеристиката на психосоматиката като многофакторен открит модел предполага изключително сложна патогенеза, която се определя от:

• неспецифична наследственост и вродена обремененост от соматични нарушения и дефицити;
• наследствена предразположеност към психосоматични разстройства;
• нарушения на дейността на централната нервна система;
• личностови особености;
• психическо и физическо състояние по време на психотравмиращите събития;
• фон на неблагоприятна семейна среда и други социални фактори;
• особености на психотравмиращите събития.

Всички тези фактори не само участват  като потенциални причини в произхода на психосоматичните разстройства, но всеки от тях прави човека уязвим от емоционален стрес, затруднява психологичната и физическа защита, прави възможно възникването и усложняват протичането на соматичните заболявания.

Особеността на психосоматичното заболяване е, че то е заболяване или болестни състояния, при формирането на които емоционалните фактори играят ключова роля. Импулсът за тяхното проявление е стрес, напрежение, вътрешни конфликти. Трудността при лечението на такива заболявания е, че те не могат да бъдат лекувани по традиционния начин. Лекарствата могат само да подобрят общото състояние, но ако причината за стреса не бъде отстранена, тогава вероятността от рецидив е висока. Най-ефективният начин за лечение на психосоматични заболявания е комбинирането на лекарства с консултация с психотерапевт.

Според психосоматичната медицина, телесните болести се предизвикват най-вече чрез психични травми. Общото за всички соматози е острото или постепенно начало, нерядко като невротична депресия. Психичните нарушения при психосоматозите в острия период по-често се ограничават с тревога, реакции на паника, с депресия.

Съвременната психосоматична медицина е свързана с невропсихологията и психоневро имунологията. Социалните фактори, които въздействат са: стрес, тревога, фрустрация и посредством вегетативната нервна система и свързаните с нея функции и биохимични промени води до възникване на функционални и органични разстройства. Нашият организъм отразява всичко това, което ние старателно скриваме дори от самите себе си. Но рано или късно натрупалите се проблеми съобщават за себе си, проявявайки се във вид на едно или друго заболяване. Факт е, че тежките, леките или средните, временните или хроничните претоварвания могат да провокират психични разстройства и различни заболявания.

Психосоматичните симптоми могат да се разглеждат като един от начините за из­разяване на емоционалния живот и особено на несъзнавания емоционален живот, един от неговите езици – като сънищата, грешките на езика и невротичното поведение. Психосоматичните болести се описват също като произтичащи от затруд­нено общуване, тъй като влагането в организма трябва да бъде последвано от адекватно изнасяне. Когато вербалните или мо­торните компоненти на емоционалните състояния са частично или напълно потиснати, организмът проявява тенденция да за­мества други форми на поведение по други изходящи канали.

Психосоматиката лекува на първо място симптома, което е естествено, но основното е болният да се разглежда като цялостна личност. Симптомите всъщност са локализирани прояви на едно общо заболяване – на цялостното разбалансиране на личността.