Сугестивна психотерапия при психосоматични заболявания

Съществуват около 400 вида психотерапия, известни и практикувани за възрастни пациенти и около 200 за деца и юноши. Ще разгледаме в основни линии само някои видове психотерапия.

Сугестивната терапия (от латински сугестио – внушение) е форма на психотерапия, при която елиминирането на телесни и психични разстройства се постига чрез използването на внушение. В този случай има целенасочен ефект върху функционални разстройства, автономни разстройства, стресови състояния, както и телесни заболявания (например болка). Същността на терапията е, че на пациента се дава правилната настройка под формата на устно съобщение. Сугестивните формулировки описват състоянието, което трябва да бъде постигнато, като те трябва да бъдат дадени само в положителна форма – използването на отрицателни езикови конструкции не е разрешено.

Сугестивната терапия включва хипноза, внушение и автотренинг.

Хипнозата, една от най-старите форми на психосоматична терапия, е ефективна при лечение на разстройства като хипервентилация, стомашни язви и главоболие. Хипнозата е специално състояние на съзнанието, което възниква под влиянието на насочено психологическо влияние, което се различава както от съня, така и от будност и е придружено от значително увеличаване на податливостта към специфично насочени психологически фактори с рязко намаляване на чувствителността към действието на всички останали фактори на околната среда.

Понастоящем няма единна теория, обясняваща същността на хипнозата. Съществуват отделни концепции, в една или друга степен, обосновани системи от възгледи за механизма на това явление. Според И. Павлов хипнозата е частичен сън. Това е междинно, преходно състояние между будност и сън, при което на фона на мозъчните области, инхибирани с различна степен на интензивност, има точка на будност, „пазач” в кората на главния мозък, предоставяща възможност за „рапорт“ между хипнотизирания и хипнотизатора. Според Фройд хипнозата е прехвърляне в сферата на несъзнаваното, като този феномен на пренасяне създава неустоимата сила на хипнотизатора по отношение на хипнотизирания. Фройд счита, че хипнотичните отношения имат еротична основа. В допълнение към физиологичната теория на И. Павлов и психоаналитичната теория на Фройд, които всъщност са антиподи, има голям брой концепции, които се опитват да обяснят същността на хипнозата.

Внушението е различни начини на словесно и невербално въздействие върху човека, за да се създаде у него определено състояние или да се подтикне към определени действия. Чрез внушение могат да бъдат причинени различни усещания, емоционални състояния, волеви импулси, промени в соматовегетативните функции на тялото.

Необходимо е да се разграничат убеждението и внушението като психологически категории и хипнозата като специално състояние на висшите части на централната нервна система. Внушението се различава от убеждаването главно в това, че информацията се възприема по време на внушение без подходяща критична обработка. В същото време внушението е един от методите на психотерапевтичното лечение. Лекар, който се ползва с авторитета и доверието на пациентите, околната среда и процеса на психотерапевтично лечение сами по себе си, безотговорно или съзнателно, имат сугестивен ефект върху пациентите. Внушение с терапевтична цел може да се извърши в будно състояние, в хипноза, както и в състояние на сън.

Важна роля в този метод на психотерапия играе афективното състояние на пациента. Забелязано е, че страхът, гневът, екстазът и други емоционално наситени състояния допринасят за рязко увеличаване на внушаемостта и създават възможност за прилагане на масово внушение в действителност (по време на военни действия, на срещи и т.н.). Речта на лекаря може да бъде тиха или, напротив, умишлено силна, но винаги емоционално оцветена, изразителна и уверена.

Терапевтичната ефективност на внушението при хипноза не винаги зависи пряко от дълбочината на хипнотичния транс. Много хипнолози вярват, че за да се получи добър психотерапевтичен ефект, наложително е да се постигне сомнамбулично състояние. В действителност, в сомнамбулистичната фаза на хипнозата, внушението се реализира лесно и в резултат на това терапевтичният ефект се поддържа доста стабилно. Но опитът показва, че същият, а понякога и най-добрият терапевтичен ефект се постига чрез внушение във фазата на сънливост или дори във фаза лека почивка.