Причини за психосоматичните  заболявания според Райх

Американската медицинска общност критикува психосоматичното виждане на Д-р Райх, според което почти всички болести са причинени от репресия, както във фройдисткия, така и в политическия смисъл. С други думи, той твърди, че опитомените примати са обучени до степен на мазохистично подчинение, което буквално ги разболява физически и умствено. До 1967 г. творчеството на Райх официално е забранено в САЩ. 

Райх проучва подробно как „бронята“ на характера се проявява на всички нива на човешкото поведение: в речта, жестовете, специфичните пози, характерните телесни навици, изражението на лицето, поведенческите стереотипи, начините за общуване с анализатора, и т.н. Райх е първият психоаналитик, който се съсредоточава върху фините прояви на съпротива. „Как“ пациентът разказва за емоционално трудно за него събитие често е много по-важно от „какво“ казва. Това „как“ може да предостави много важна информация не само за действителните емоции, желания и страхове на пациента, но и за защитните техники, които той използва, за да предотврати осъзнаването на опасни за него преживявания.

Тъй като според Райх психоневрозите се основават на невротичен характер, в хода на тяхното лечение винаги има съпротива на характера. „Бронята“, която държи невротичния баланс, е основният фактор, който подхранва различните форми на съпротива, възникващи при анализа. Достигайки до това разбиране, Райх допълва своята теория за анализа на съпротивата със следващата логична стъпка – всяка аналитична работа трябва да започне с анализа на съпротивите и да премине към анализа на характера. Това е фундаменталното откритие на Райх и оказва значително влияние върху развитието на психоаналитичната наука и практика. Райх систематизира теорията за защитните механизми по отношение на терапевтичната техника в своя внимателен анализ на резистентността. Истински, а не временен терапевтичен успех според Райх не може да бъде постигнат без задълбочено изследване на съпротивите и характера на пациента. Райх посочва още през 1933 г., че съпротивата се корени в характера на индивида, разглеждана като придобита черупка на егото, често стои на пътя на напредъка в анализа.

Райх смята, че психоаналитикът не трябва веднага да се доверява на откровенията на пациента, които всъщност може да не са нищо повече от красиви защитни рисунки върху “бронята” на героя. Необходимо е да се обърне специално внимание на автентичността на неговите чувства и преживявания. В анализа на характера Райх се отдалечава още повече от пасивната аналитична техника и ролята на терапевта като обикновен интерпретатор на материала, предоставен от пациента.

Неговата активна техника включва анализ на съпротивата и преноса в ситуацията тук и сега, анализ на характерната „броня“ и общия характер на пациента. 

През февруари 1936 г. Райх основава Института за сексуално-икономически и биологични изследвания в Осло. Той започва да провежда експерименти, изучаващи биофизичните аспекти на човешкото поведение. Основната им цел е откриването на физическата основа на човешките емоционални разстройства и разработването на методи, които възстановяват биофизичния баланс чрез освобождаване на вегетативна енергия (биоенергия).

Райх заключава, че черупката на характера има не само психологически, но и физически компонент. Той вярва, че физическата характерна обвивка се формира от хронични мускулни напрежения, които са соматичната страна на процеса на изтласкване и основата на неговото продължаващо съществуване.  Според Райх телесните и психологическите черупки са функционално идентични, т.е. мускулната ригидност и психологическите защитни механизми имат еднакви функции в психичния апарат; те могат да се заменят взаимно и са обект на взаимно влияние. Постоянното им държане под контрол води до още по-голяма телесна и психологическа ригидност. Ако например сексуалните чувства са сдържани, тогава, както отбелязва Райх, човек има емоции на агресия, гняв, ярост като реакция на разочарованието, причинено от лишаването от сексуално удовлетворение. Тези емоции от своя страна се потискат от телесната „броня“. Райх описва как „човек, затворен в защитната си обвивка, не е в състояние да изрази най-простите емоции. Той познава само усещането за гъделичкане, не и сексуално удоволствие. Той не може да издаде въздишка на удоволствие или да го имитира. Ако се опита, ще да бъде стон, задушено ръмжене или импулс за повръщане. Той също така не е в състояние да издаде гневен вик или дори да имитира удар с юмрук върху дивана. 

Новите теоретични подходи към разбирането на личността на човека като единство от психиката и тялото са формирани от Райх успоредно с разработването на нов метод на психотерапия, който той нарича “характерно-аналитична вегетотерапия”. Вегетотерапията включва: 1) анализ на физическите аспекти на характера на пациента (характерна доза, телесни навици, стереотипни жестове и движения и др.) и провокиране на сдържани емоции чрез укрепване на телесните стереотипи; 2) използването на дълбоко интензивно дишане за „натрупване на енергия в тялото“, „енергизиране“ на хроничните мускулни скоби и постигане на емоционално и енергийно разтоварване; 3) телесна работа през напрегнатите части на тялото на пациента в променено състояние на съзнанието, предизвикано от дълбоко дишане; 4) анализ на телесни и психологически съпротиви, които блокират пълноценното емоционално себеизразяване; 5) анализ и интерпретация на вербален и невербален материал, получен в хода на психотерапията.

В сравнение с класическата психоанализа, която работи с вербален материал, вегетотерапията започва с анализ на “телесния материал”. Райхианският терапевт помага на пациентите да осъзнаят характерните прояви на своята мускулна броня (индивидуални физически пози, жестове, обичайни движения) и да разберат как ги използват, за да потиснат безпокойството и да се предпазят от неудоволствие. За това се използват различни техники: психотерапевтът може да копира характерните пози, движения на пациента; пациентът е поканен да затвърди откритата мускулна скоба или обичайния телесен стереотип (например, да се наведе още повече, да затвори стомаха с ръце по-активно, да огъне таза назад още повече, да стегне челюстите и т.н.). Укрепването на вече съществуващата твърдост е необходимо, за да се усети по-добре телесната “броня” и да се идентифицират емоциите.

Отбранителното поведение според Райх се изразява не само в психологически защити или телесна „броня“, но и в стегнато дишане. Мускулното напрежение от своя страна води до дихателна недостатъчност. Според Райх, докато емоционалното изразяване на човек е блокирано, дишането не може да бъде свободно. Невъзможно е да се комбинира напрежението на дихателните мускули (мускулите на шията и гърлото, гърдите, диафрагмата, корема) с дълбоко дишане. Следователно дълбокото дишане, съзнателно поддържано дълго време, първо увеличава напрежението на дихателните мускули, и след това води до тяхната релаксация и отблокиране на съответните емоции. 

Райх е първият, който използва дълбокото и бързо дишане за психотерапевтични цели и работи с пациент, потопен в променено състояние на съзнанието, причинено от излагане на интензивно дишане. Интензивното дишане, от гледна точка на Райх, помага да се активират преди това несъзнавани дълбоки мускулни скоби и емоциите, които задържат човека, а също така насърчава емоционалното и енергийно разтоварване, освобождаването от телесната броня и постигането на физическа релаксация.

За освобождаване на мускулите от пренапрежение и отпускане на телесната “броня” Райх разработва редица специални техники, включително директна физическа манипулация на тялото на пациента от психотерапевта; работа, извършвана от самия пациент под наблюдението на психотерапевт за имитиране и провокиране на емоционални състояния; извършване от пациента на специални движения, удари, физически упражнения; работа върху освобождаването на звук по време на емоционални прояви.

Райх твърди, че постепенното и систематично отпускане на мускулната броня и възстановяването на свободния поток на енергия в тялото води до замяна на твърдия невротичен контрол със способността за произволно регулиране на действията на собствените защитни системи: мускулната “броня” трябва да бъде активирана, ако е необходимо, или, напротив, напълно да бъде премахната и пациента да се отдаде на свободно емоционално себеизразяване.

Теоретичните и практически изследвания на Райх, проведени от него в “скандинавския” период, дават мощен тласък за развитието на различни психотерапевтични направления. Вегетотерапията на Райх е основен метод за различни съвременни видове телесно-ориентирана психотерапия.

Доскоро наследството на Райх е малко познато, а още по-малко изучавано у нас. Теорията за оргазма, разработена от Райх, е забравена както в психоаналитичните среди, така и в академичната наука. Независимо от това, последващата работа на Райх, основана на идеята за решаващото значение на функцията на оргазма за психичното здраве, формира основата на широка гама от телесно-ориентирани, респираторни (трансперсонални) и отчасти Гещалт психотерапевтични методи. Неговите теоретични и практически биоенергийни концепции допринасят за развитието на холистичен подход към изследването и терапията на личността – от гледна точка на единството на тялото и ума в човека. 

Райх предпочита да избягва термина “психоанализа”, наричайки собствения си подход “вегетотерапия”, “орготерапия”, “терапия за оргазъм” и т.н. Райх стига до психоанализата от сексологията. Именно в сексологичната практика се формират интелектуалните иновации на Райх. Райх се посвещава на лечението на неврозите на трудещите се, след като работи осем години във Виенската психиатрична амбулаторна клиника за бедни. Райх не е взимал пари за сеансите си.

Източникът на неврозата, според Райх, е стагнацията на енергията. Застоялата сексуална енергия води не само до прекрояване на психиката на индивида, но и до промени в тялото му. Психотравмата неизбежно е придружена от увреждане на един или друг орган. Неврозата може да доведе например до спазъм в гърлото и съответно до онемяване (истински случай от клиничната практика на Райх). Или до мускулна блокада на други органи (по-специално на сърцето). И накрая, заболяването на клепачите – ракът – според Райх е пряка последица от мускулни скоби, причинени от хроничен застой на сексуалната енергия.

Според Райх, неврозата се причинява от “сексуален екстаз”, който забавя потока на “сексуалната течност”, а оргазмът освобождава сексуална енергия и елиминира неврозата. Райх е склонен да мисли, че има някаква специфична биологична енергия, различна от физическите енергии. Той предполага, че ракът се развива в онези органи на тялото, които “играят водеща роля в образуването на мускулна броня, която потиска сексуалната възбуда”. Досега има тенденция сред изследователите да приписват рака на вирусни заболявания, но не може да се пренебрегне факта, че той е пряко свързан със загубата на жизненост: например проучвания, проведени в Америка, установяват рак при хора, които страдат от тежка депресия. 

Човек изпада в депресия, неясно състояние на тревожност, но това все още не засяга ежедневните му дейности, но състоянието на ума му се променя от ден на ден. И един ден някакъв неприятен инцидент или моментен страх го хвърлят на най-ниското ниво и той остава там, сякаш е паднал от стръмна стълба или скала. За да се върне човек на предишното ниво, са необходими огромни дългосрочни усилия. 

Хората страдат от често срещано погрешно схващане, че тялото и умът съществуват паралелно, с малко или никакво влияние едно върху друго. 

Ако основната причина за заболяването е страхът, тогава лечението трябва да е насочено към освобождаване от страха. На обратния превод на енергията на страха в енергията на възбудата. Факт е, че в живота има постоянен свободен обмен на универсална енергия. Функционирането на живия организъм може да се осъществи само ако организмът може да абсорбира, акумулира, използва и освобождава тази енергия.

Целта на терапията на Райх е да “премахне” хроничната мускулна броня от тялото, позволявайки на дълбоко скрити и потиснати емоции да излязат наяве и да възстановят свободния поток на енергия.