През какво минаваме от емоционална гледна точка при развод

Запазването на целостта на едно семейство е изключително важно за мен. Затова и, когато семейна двойка ме потърси за консултация, която засяга взаимоотношенията им и евентуалното решение за прекратяването им, се смятам за длъжна да ги насърча в положителна посока. Не говоря, разбира се, за случаи, в които има насилие, зависимости към наркотични вещества, алкохол, хазарт и др. подобни патологии. Дълбоко вярвам, че и в такива ситуации има надежда за връзката и хората в нея, но са необходими много търпение, желание и работа със специалисти. Но най-ключова роля в спасяването на брака играе желанието, което трябва да е проявено и от двете страни.

Ако сме изчерпали всички подходи, направили сме всичко, на което сме способни и някой или всички в семейството се чувстват нещастни, неудовлетворени и нямат желание да продължат живота си заедно, неминуемо идва ред на развода. Това е процес и не е лек за никого. Раздялата винаги е болезнена, дори и за инициатора ѝ. Може да мине по толкова различни начини, колкото хора има по земята. И все пак е известен един развой на събитията, от психологическа гледна точка, по който си приличат личните преживявания на хората в хода на развода.

Чували ли сте за петте етапа на скръбта на Кюблер-Рос? Според този модел, който е доказал истинността си в практиката, когато загубим някого или нещо: съпруг/съпруга/брак/семейство, което обичаме и/или приемаме като важна част от живота си, изпитваме дълбока душевна болка, породена от различни чувства и емоции, които могат да се обединят в една дума – скръб. Моделът на Кюблер-Рос изследва основните емоционални фази, през които преминава човек, докато скърби. Хубаво е да ги знаем, за да разбираме себе си и другия, докато минаваме през този труден етап от живота си.

Според модела на Кюблер-Рос петте етапа на скръбта са: отричане, гняв, пазарене, депресия, приемане. Етапите на скръбта са базирани на емпирични изследвания на д-р Елизабет Кюблер-Рос на терминално болни пациенти. Но моделът ѝ е релевантен и се използва в много по-широк контекст, т.е. не само при смърт, но и при различни ситуации, в които човек се изправя пред някаква фундаментална промяна.

Ето как преминават етапите на скръбта, когато говорим за развод.

Отричане

„Това не може да е истина!“ е основният мотив на първия етап. На човек му се струва, че случващото се не е реалност. Често се появяват мисли като „Това е период, ще му/ѝ мине и всичко ще бъде, както е било“, „Прави се на интересен/интересна, това е поза/игра, ще се опомни и ще се върне“. Скърбящият живее с очакването напусналият го партньор да се прибере вкъщи, често фантазира, генерира сценарии, в които взаимоотношенията им се оправят като с магическа пръчка. Това е реакция на рационализиране на бушуващите чувства. Нещо като защитен механизъм, който омекотява шока от загубата. Скриване от фактите. Това е временен отговор, който ни предпазва през първата вълна на страданието.

Гняв

Когато ефектът на отричането отмине, се появяват реалността и болката. Чувствата са интензивни и намират израз в гневни изблици, понякога дори в ярост. „Защо аз? Защо на мен?“ „Не е честно, с какво заслужих това?“ „Как може да постъпва така с мен?“ са мислите на втория етап. Възможно е да се появи желание за отмъщение, да бъде причинена реципрочна болка. Често срещана е и автоагресията, самонаказанието, но в интерпсихичен план. В този етап се случват инциденти, за които слушаме по новините и са класифицирани като „инцидент, предизвикан от ревност/от битов характер“ и др.

Договорки и обещания

Човешка реакция е, когато се чувстваме безпомощни, стремежът да си върнем контрола. Мисловно сключваме сделки с Бог/висша сила/себе си в опит да отменим или отложим случващото се. „Ще направя каквото поиска, ще се променя, няма да правя това/онова само да не се разделяме!“. Често тези обещания се дават и директно на напускащия партньор. На този етап човек е готов на всичко, за да промени ситуацията и нещата да се върнат постарому.

Депресия

Появяват се безнадеждността, отчаянието, тъгата, страхът и самосъжалението. Настъпва осъзнаването на реалността и осмислянето на загубата. Това е етапът, в който човек се сбогува с надеждата да си върне партньора/семейството. Предава се на мъката и губи интерес към ежедневни дейности, които доскоро са му носили удоволствие, няма желание и сили за работа, спорт, срещи с приятели. В този момент скърбящият има нужда от подкрепата на близките си, но и от пространство да тъгува.

Приемане

Настъпва осъзнаването на развода, на загубата като факт. Приемане на ситуацията и реалността такива, каквито са. Започва изцелението и постепенното завръщане към нормалния живот.

Колко време ще отнеме процесът на скърбене е строго индивидуално, както и как, в какъв ред и по колко пъти ще мине тъгуващият през етапите. Важното е човек да си позволи, да не бяга от болката и скръбта, да е търпелив и разбиращ към себе си, темпото си, интензитета на преживяванията си. Защото нищо, което сме замели под килима, не се изпарява и няма как да бъде излекувано, ако не го видим и преживеем в цялостта му. Това не означава да потънем безвъзвратно в скръбта, а да разберем, че всички чувства са човешки, позволени, и ако им дадем пространство, отминават. Да, разделите и загубите са много болезнени, но след тъгата идва оздравяването, както и възможността за едни по-осъзнати и зрели отношения.