Позитивна психотерапия при психосоматични заболявания

В основата на позитивната психотерапия е разглеждането на човек като специална ценност. Позитивната психотерапия се основава на: положителен подход към пациента и заболяването; смислена оценка на конфликта; терапия, основана на самопомощ.

От гледна точка на позитивната психотерапия, във всеки симптом може да се открие не само лошо (отрицателно), но и добро (положително) начало. Болката например може да се тълкува като сигнал за бедствие, повишена телесна температура, но и като добро съпротивление на тялото и т.н. От терапевта се изисква не да елиминира нарушението или отклонението, а да стимулира резервните възможности на пациента и неговите психологически способности.

Основната цел на позитивната психотерапия е да промени гледната точка на пациента за неговото заболяване и в резултат на това да предостави нови възможности за търсене на резерви в борбата с болестта. И тъй като позитивната психотерапия предполага, че конфликтът е в основата на много психични и психосоматични заболявания, промяната на гледните точки относно симптомите или синдромите позволява на терапевта (и пациента) да подходи към конфликта по по-диференциран начин. С други думи, психотерапевтът, след като е определил, че например депресията е преди всичко „способността на човека да реагира дълбоко, емоционално на конфликт“, тогава ще се справи не толкова с депресията, колкото с конфликта, който стои зад този синдром. 

Концепцията за позитивната психотерапия се основава на гледната точка, че всеки без изключение има две основни способности: за познание (когнитивност) и за любов (емоционалност). Способността за познаване от своя страна изразява рационалната, интелектуална същност на човек (ляво полукълбо на мозъка), а способността да обичаш – неговата емоционална и психическа същност (дясно полукълбо). Когнитивната способност означава способността да се учи и преподава. От него се развиват вторични способности като точност, чистота, послушание, вежливост, честност, откритост, лоялност, справедливост, старание, пестеливост, ангажираност, задълбоченост и добросъвестност. Способността да обичаш означава способността да обичаш и да бъдеш обичан. И двата компонента са еднакво важни: способността за активно установяване на емоционални взаимоотношения (любов) и способността да приемате и поддържате емоционални отношения (да бъдете обичани). Способността да обичаш води в по-нататъшното си развитие до такива вторични способности като умение да обичаш, да бъдеш пример, да имаш търпение, да отделяш време за нещо, способността да установяваш контакти, да показваш и приемаш нежност и сексуалност, да имаш надежда, да може човек да се доверява, да вярва и да се съмнява, да придобие увереност и да установи единство.

Съществуват четири форми на обработка на конфликти: тяло / усещания; дейност / ум; контакти / традиции; бъдеще / фантазия. Коя от предпочитаните форми на обработка на конфликти ще избере човек, зависи до голяма степен от опита, придобит преди всичко в детството. Четирите форми на отговор се моделират в конкретна житейска ситуация с участието на конкретни концепции.

Нарушения на съня, загуба на апетит, заболявания на органи, раздразнителност, неконтролирано хранене, депресия, сексуални разстройства, умора, болка, слабост, акустични и оптични халюцинации, хипохондрично възприятие, както и нарушено възприятие и двигателни и афективни разстройства могат да бъдат представени като симптоми в сферата на тялото / усещането.

Нарушения на мисленето и интелигентността, нарушено внимание, памет, трудност при вземане на решение, тенденция към рационализиране, мечтателност, натрапчивост, дереализация и т.н., се отнасят до разума и същевременно до дейността.

Фиксациите, предразсъдъците, стереотипите, фанатизмът, слабостта на преценката, страхът от истината, чувството на омраза и вина, маргиналността и едностранчивостта са свързани с традициите и по този начин с контактите. Тази област предполага способността за установяване и поддържане на взаимоотношения със себе си, партньора, семейството, другите хора, техните различни групи, социални слоеве и културни кръгове; отношение към животните, растенията и нещата. Въпреки всички културни и социални различия и уникалността на всеки човек, можем да забележим, че всички хора, когато решават своите проблеми, прибягват до типични форми на обработка на конфликти.  

Широките фантазии, откъсването от реалността, самоубийствените фантазии, сексуалните фантазии, страховете, обсесиите, заблудите в отношенията и преследването могат да бъдат класифицирани като бъдещи / фантастични сфери. Може да се реагира на конфликти, като се активира фантазия или човек си представя решения на конфликти и желания успех или как наказва и дори убива хора в сънища, защото някой е сгрешил или се придържа към други убеждения. Фантазията и интуицията могат например да вълнуват и дори да задоволят нуждата от творческо изследване и сексуални фантазии. За да укротят смущаващата, динамична сила на фантазията, някои хора развиват натрапчиво поведение, което им помага да поддържат заплашителните фантазии под контрол и да се предпазват от неконтролируеми изблици.

Основното внимание трябва да се обърне на това какъв ефект има конфликтът върху физическото състояние на пациента, върху професията му, върху контактите с другите, как той променя плановете си за бъдещето. В превантивен смисъл е добре да се балансират и четирите области на разрешаване на конфликти.

Човек със здрава психика не е този, който няма проблеми, а този, който знае как да ги преодолее и да излезе от създадената конфликтна ситуация. Следователно една от задачите на психотерапевта, практикуващ позитивна психотерапия, е способността да разбере същността на конфликта на пациента и да се опита да преразпредели равномерно енергията, насочена към разрешаването му в основните четири области.

Естествено, преобладаването на определени личностни качества влияе върху формирането на конфликта и формата на излизане от него. Затова една от задачите на психотерапевта е да се опита да актуализира максимално положителните черти на личността и да сведе до минимум отрицателните.

Моделът на положителната психотерапия не се стреми преди всичко да обясни появата на определени конфликти, а се опитва да разбере човека в неговата житейска ситуация, в която той се разболява.

Позитивната психотерапия може да се комбинира с други психотерапевтични методи или да се прилага самостоятелно. Позитивното психотерапевтично лечение дава положителни резултати при партньорски проблеми, родителски затруднения, депресия, фобии, сексуални разстройства, психосоматични заболявания като стомашни и чревни заболявания, ревматични оплаквания, диабет и астма. Методът е използван многократно и при лечение на психопатии и шизофрения. Особен успех се наблюдава при лечението на невротични и психосоматични разстройства.