Неорайхианска аналитична психотерапия

Аналитичната психотерапия е дълбинен тип психотерапия, работеща с причините за проблемите, правейки „прочит” на подсъзнателните процеси и напрежения. Първоизточник на аналитичните техники е психоанализата на Зигмунд Фройд.  Анализът на подсъзнаваното е важен поради факта, че над 90% от психичната ни дейност е неосъзнавана, а едва под 10% осъзнавана. Така ние живеем не знаейки какво се случва в нас, защо се случва и защо при определени ситуации реагираме точно така или иначе и защо не можем за променим поведенческите си модели, което е най-честата причина за повтарящи се, пречещи ни житейски ситуации, в които се забъркваме незнайно как.

Телесната психотерапия възниква в резултат на работата на един от големите ученици на Фройд – Вилхелм Райх и неговите последователи, Александър Лоуен, Джон Пиеракос, Стенли Келеман, Герда Бойсен, Валдо Бернаскони и много други. Това по същество е аналитична терапия. В психоаналитичната си работа Райх се посвещава на изучаването на проявата в тялото на подсъзнателните психични процеси причиняващи неврозите. Открива, че с психиката може да се работи не само когнитивно, тоест мисловно, с разговор, а може да се работи и през тялото, тъй като тялото помни преживяното. В тялото е емоцията, в него са чувствата и пътя към скритата част на психиката ни – подсъзнанието е многократно по-бърз и директен през тялото.

Над половината от всички психотелесни терапевтични модалности в света в основата си са Неорайхиански, т.е. заимстват някои базисни елементи от учението на В. Райх. Телесната психотерапия е много силна, ефикасна и недвусмислена. Осъзнаването идва бързо и категорично.