Невропластичност

Способни сме да се променяме до последния си дъх

Невропластичността е способността на мозъка и нервната ни система да се променят, вследствие на нов опит, на ново преживяване. Това е възможно, когато умишлено работим за отслабване на определена връзка между невроните и създаване на нови, силни невронни пътища. Тази способност на човешкия мозък ни дава възможността за промяна на нефункционални поведения, модели на мислене, на емоционални реакции, в следствие на определени стимули и на възприятията и интерпретацията на случващото се с нас, около нас, както и на нас самите, което води до качествена промяна в живота ни.

Начинът ни на мислене, на чувстване, моделите ни на поведение, интерпретацията на света изобщо, се определят от активността на определени невронни пътища в мозъка ни, както и на съответните им реакции в тялото ни.

Колкото повече се използва една невронна верига, толкова по-силна, здрава и лесно достъпна е тя и обратно – колкото по-рядко е активна, толкова по-слаба и непредпочитана от мозъка ни е същата.

Невронните ни мрежи, такива, каквито са в момента, са изградени автоматично и пасивно, когато сме били деца. В тази възраст мозъците ни са хиперпластични, нямаме контрол над средата си и живота си и безкритично попиваме това, което е наоколо, независимо дали е полезно или вредно за нас. Като възрастни имаме възможността съзнателно и целенасочено да избираме какво да научаваме от средата си, но пък невропластичността на мозъците ни е по-слаба и това прави усвояването по-бавно, но не и невъзможно. Мозъкът ни е устроен така, за да може индивида да научи, каквото му е нужно в средата, в която се ражда и се развива и когато вече е зрял човек, да е усвоил това, което му е необходимо за оцеляване и живот в средата му и автоматично да го прилага. Такава е биологичната логика на ригидността на мозъка на възрастния индивид.

Но промяната и ученето при възрастните са възможни благодарение на невропластичността, която се запазва през целия ни живот.

Знаем за няколко вида невропластичност:

• създаване на нови синаптични връзки между невроните;
• подсилване или отслабване на силата на невронните връзки;
• промяна в разпределението на връзките между невроните;
• създаване на нови неврони в определени зони. Учените предполагат, че е възможно уголемяване на хипокампа, както и на амигдалата при страхово-тревожни разстройства, знае се със сигурност, че при тези състояния тя се активира по-лесно.

Когато не практикуваме дадено умение или не използваме част от тялото си, още в първите 48 часа се наблюдава известна загуба на невронни връзки в мозъка. Обратното също се случва бързо – при подновяване на дейността или използването на част от тялото, връзките се възстановяват за кратко време. Ето защо редовното практикуване на ценни за нас дейности и умения е важно, за да поддържаме и подсилваме невралните пътеки, свързани с изпълнението или усъвършенстването им. Същото е абсолютно валидно и за създаването на нови невронни връзки.

За по-удовлетворяващ и качествен живот ни е необходимо да създаваме и подсилваме невронни вериги, свързани с полезни навици и модели на мислене, поведение, възприемане и тълкуване и да отслабваме такива, касаещи вредни навици, импулсивни реакции, негативни ирационални мисли, модели на поведение и интерпретации на случващото се в реалността.

Повтарящите се, надграждащи действия са ключът към трайната промяна!