Липсващият баща

Липсващ баща е този, който не присъства в живота на детето си физически и/или емоционално.

Децата на липсващия баща са „обезценените деца“, които през целия си живот се нуждаят от опора и помощ, постоянна валидация, че са обичани и значими, имат болезнена нужда от партньор, а когато са във връзка, се страхуват силно от изоставяне, вкопчват се, контролират, панически бягат от самота, дълбоко вярват, че не могат да се справят, да оцелеят, ако са сами. Търсят в партньорите си силната фигура, която да ги подкрепя и да им доказва, че са ценни.

Страхът от изоставяне толкова силно ръководи действията на зрелия индивид, който е израснал с отсъстващ баща, че често предизвиква раздяла.

Тези хора живеят с недоверие към себе си и хората изобщо, не умеят да се свързват с чувствата и емоциите си, не разбират вътрешния си свят.

Бащата е родителската фигура, която ни въвежда в света, извън семейството и дома, осигурява и ни учи на сила, сигурност, доверие в собствените ни възможности и самочувствие, увереност, закрила и умението да се защитаваме, учи ни да поставяме, отстояваме и уважаваме граници, на отговорност към себе си, свободата си и действията ни.

В голяма степен връзката с бащата е това, което определя при момичетата усещането за себестойност и модела на връзките им с мъжете, а при момчетата увереността в собствените сили и възможности, успеха в личен и професионален план.

Баща е първата любов на момичето и модел за мъж. Вече зряла жена, тя несъзнавано търси образа на таткото в мъжете, връзката и отношението, което е имал той към нея, без значение дали ги определя като положителни или отрицателни. Несъзнавана нужда е да принадлежи към семейство, връзка, която й е позната, като динамика, чувства, емоции.

Ако бащата е бил физически отсъстващ, порасналото момиче се нуждае от партньор, който да е физически присъстващ постоянно. Ще се вкопчва емоционално и физически, а разделите ще преживява изключително болезнено. Любовта и вниманието на партньора никога няма да стигат. Ще търси и намира мъже, които няма да са достатъчно емоционално ангажирани и ще живее в страх, че ще я изоставят, защото ще чува, че ги задушава.  

Дъщерите на емоционално отсъстващия баща цял живот търсят внимание, стремят се да се доказват, да постигат успехи във всяка област на живота си, за да могат да покажат на себе си, баща си и света, че са ценни. Перфекционистки и кариеристки са, за тях няма умора и невъзможни неща, не чуват телата, чувствата и емоциите си, защото са постоянно заети с нови и нови задачи и цели, а на постиженията си не умеят да се радват. Такива жени често имат трудни отношения и с майката, защото несъзнателно я обвиняват за липсата на емоционална връзка с бащата.

Ако бащата присъства физически, но не и емоционално за  децата, те усещат липса на свързаност и приемане, което в зрелия живот пречи да се свързваме с хората автентично и дълбоко емоционално.

Присъстващият емоционално и физически баща научава децата си най-вече на доверие и любов към живота и хората изобщо.