Защитните мускулни системи по Райх

• Очи. Защитната обвивка в областта на очите се проявява в неподвижността на челото и “празното” изражение на очите, които сякаш гледат зад неподвижна маска. Отварянето се постига чрез отваряне на очите възможно най-широко (както при страх), за да се мобилизират клепачите и челото в принудително емоционално изразяване, и чрез свободни движения на очите, въртене и гледане отстрани.
• Уста. Оралният сегмент включва мускулите на брадичката, гърлото и тила. Челюстта може да бъде както прекалено компресирана, така и неестествено отпусната. Този сегмент съдържа емоционалното изразяване на плач, писък, гняв, хапане, сучене, гримаси. Защитната обвивка може да бъде отпусната от пациента чрез имитиране на плач, издаване на звуци, които мобилизират устните, захапване и директна работа върху съответните мускули.
• Шия. Този сегмент включва дълбоките мускули на шията и езика. Защитната обвивка задържа главно гнева, писъци и плач. Директен ефект върху мускулите в дълбините на шията не е възможен, следователно крясъци, писъци, повръщане и т.н. са важно средство за отваряне на черупката.
• Гръден кош. Гръдният сегмент включва широките мускули на гръдния кош, мускулите на раменете, лопатките, вените: гърдите и ръцете. Този сегмент сдържа смях, тъга, страст. Контролът на дишането, който е важно средство за потискане на всякакви емоции, се осъществява до голяма степен в гърдите. Черупката може да се разхлаби, като се работи върху дишането, особено чрез пълно издишване. Ръцете се използват за добре насочен удар, за разкъсване, за унищожаване, за побой, за страстно постигане на нещо.
• Апертура. Този сегмент включва диафрагмата, слънчевия сплит, различни вътрешни органи, мускулите на долните прешлени. Защитната обвивка се изразява в изкривяването на гръбначния стълб напред, така че когато пациентът лежи, има значителна празнина между кръста и кушетката. Издишването е по-трудно от вдишването. Черупката тук съдържа предимно силен гняв. Човек трябва да разхлаби първите четири сегмента до голяма степен, преди да пристъпи към разтваряне на петия сегмент чрез работа с дишането и рефлекса за повръщане (хората със силни блокове в този сегмент практически не могат да повръщат).
• Корем. Коремният сегмент включва широките мускули на корема и мускулите на гърба. Напрежението на лумбалните мускули е свързано със страх от атака. Защитната обвивка отстрани създава страх от гъделичкане и се свързва с потискането на гнева, враждебността. Отварянето на черупката в този сегмент е относително лесно, ако горните сегменти вече са отворени.
• Таз. Последният сегмент включва всички мускули на таза и долните крайници. Колкото по-здрава е защитната обвивка, толкова повече тазът се изтегля назад, стърчи назад. Глутеалните мускули са напрегнати и болезнени. Тазът е твърд, “мъртъв” и несексуален. Тазовата обвивка служи за потискане на възбудата, гнева, удоволствието. Възбудата (безпокойството) възниква от потискането на усещанията за удоволствие и е невъзможно да изпитате пълно удоволствие в тази област, докато гневът в тазовите мускули се освобождава.

Една от най-силните и многофункционални защитни мускулни системи се намира в челюстната става (първото ниво на телесната “броня” е областта на устата). Затворените челюсти задържат бурни атаки на емоции, скриват и маскират чувства на страх, ужас, крият удоволствие, радост, съчувствие, образувайки телесна маска, която изразява сила, увереност, смелост и пълен самоконтрол. Отпускането на защитната “броня” на нивото на устата се осъществява чрез постоянно (по време на телесната тренировка) поддържане на дълбоко дишане; натиск при издишване върху мускулите в областта на челюстната става до болка; масажиращи телесни скоби около устата, брадичката, челюстта; използване на рефлекс за повръщане; насърчаване освобождаването на напрежението чрез различни емоционални и слухови прояви (агресивни викове, гневни нападки, обвинителни речи, плачливи ридания, молби за любов и помощ и др.). Ако такава телесна обработка не е последвана от психоаналитична работа върху анализа и интерпретацията на получения вербален и невербален материал, както и съпротива срещу неговото изразяване, тогава отпускането на мускулната “броня”, постигнато в хода на катарзисната реакция, след известно време ще бъде заменено от възстановено хронично напрежение.

Основният критерий за психично и вегетативно здраве е способността на тялото да действа и реагира като цяло, по отношение на биологичните функции на напрежение и разреждане. Райх установява, че когато пациентите стават способни на пълно „генитално отдаване“, цялото им същество и начин на живот се променят фундаментално. “Когато единството на оргазмичния рефлекс се възстанови чрез терапия, чувството за дълбочина и искреност, които преди това са били загубени, се връща заедно с него. В тази връзка пациентите си спомнят периода от ранното детство, когато единството на телесното усещане все още не е било загубено. Дълбоко развълнувани, те разказват как като малки деца са се чувствали едно цяло с природата, с всичко около тях, как са се чувствали живи.

Защитната обвивка е основната пречка за растежа според Райх. Притиснат от защитната си обвивка, индивидът не е в състояние да я разтвори. Той също така не е в състояние да изрази най-простите биологични емоции. Райх твърди, че индивидите, отгледани в атмосфера, която отрича живота и секса, създават в себе си страха от удоволствието, представен от тяхната мускулна обвивка. Черупката на характера е в основата на самотата, безпомощността, търсенето на авторитет, страхът от отговорност, мистичните стремежи, сексуалното страдание, безсилния бунт. Райх вярва, че повечето хора, поради силните си защити, няма да могат да разберат неговата теория и биха изкривили идеите му. 

Защитната обвивка ни откъсва от вътрешната ни природа, но и от социалното страдание около нас. Поради пукнатина в съвременния човешки характер природата и културата, инстинктът и моралът, сексуалността и успехът се смятат за несъвместими. Единството на култура и природа, работа и любов, морал и сексуалност остава неосъществима мечта, докато човек отхвърля задоволяването на биологичните изисквания на естествената (оргастична) сексуалност.

Райх гледа на ума и тялото като на неразривно единство. Той непрекъснато преминава от аналитична работа, базирана единствено на словесен език, към анализ както на психологическите, така и на физическите аспекти на характера и характерната броня, и по-нататък към акцента върху работата с мускулната защитна обвивка, насочена към осигуряване на свободен поток на биоенергия.

Райх смята социалните отношения за функция на индивидуалния характер. Обикновеният човек гледа на света през филтъра на своята защитна обвивка. 

Според Райх, хроничният стрес блокира енергийните потоци, които са в основата на силните емоции. Защитната обвивка не позволява на индивида да изпитва силни емоции, ограничавайки и изкривявайки изразяването на чувствата. Емоциите, които са блокирани по този начин, никога не се премахват, защото не могат да бъдат напълно изразени. Човек може да се освободи от блокирана емоция само като я изживее напълно. Райх също отбелязва, че разочарованието от удоволствието често води до гняв и ярост. В Райхианската терапия отрицателните емоции трябва да бъдат преодолени, преди да могат да се изпитат положителните чувства, които те заместват.

За Райх Азът е здравото биологично ядро ​​на всеки индивид. Повечето хора нямат връзка със себе си поради физическата защитна броня и психологическата защита. 

Райх е пионер в телесната психология и телесно-ориентираната психотерапия. Само малка част от психолозите са се занимавали сериозно с психологията на тялото, но разбирането за значението на умствените навици на мускулните скоби като ключ към диагностиката нараства. Директното действие върху защитната мускулна обвивка и емоционалното освобождаване чрез работа на тялото привличат по-малко интерес. 

Теориите на Райх за терапията и психологическото израстване обикновено са ясни и директни, както и неговата терапевтична техника. Той основава работата си на впечатляващи клинични и експериментални доказателства, въпреки че по негово време идеите му са били твърде нови, за да получат общо приемане. Интересът към Райх и неговата идея за психологията на тялото нараства. Разрастването на телесно ориентираната работа е една от най-интересните възможности за по-нататъшното развитие на психологията.