Диагностика в психосоматиката

За извършване на психосоматична диагностика, психотерапевтът използва два основни метода – диагностичен разговор и психологично тестване.

Основната цел е да се намерят връзки във времето между появата на соматични прояви и анамнестично значими жизнени промени или да се констатира тяхното отсъствие. Ако се установят такива връзки, тогава по-нататъшният разговор трябва да изясни дали самият пациент разбира значението за развитието на болестта на онези неприятности, които са възникнали в него във връзка с конфликти и кризи. Това предполага познаване на личността на пациента, условията за неговото развитие в детска възраст, конфликти в процеса на социализация.

Диагностичният разговор дава възможност да се събере психосоматична анамнеза, за да се приведат соматичните симптоми, неразбрани от пациента, в разбираема семантична връзка с външната и вътрешната история на неговия живот.

В случай на соматично заболяване диагностичният разговор е насочен към определяне на първо място на настоящото външно и вътрешно състояние на пациента. Необходимо е да се разбере какво знае пациентът за заболяването си, какво значение оказва заболяването върху него сега и изобщо в живота му. Наложително е да се разберат характеристиките на личността на пациента и историята на неговия живот, предшестващ заболяването. Необходимо е да се получи информация от пациента относно други медицински състояния в миналото; налице ли е неблагоприятна наследственост; справяне с предишни и със сегашното заболявания; възможност за споделяне на мисли, страхове, чувства, надежди и отчаяние, които го обземат, когато е сам и др.

Първият разговор е от решаващо значение за по-нататъшното развитие на отношенията терапевт-пациент. Пациентът често дава важни индикации за своя конфликт, като използва обичайната си система за пренасяне и защита във връзка с терапевта. Диагностичният разговор е отчасти провокативен. Психотерапевтът използва успокояващи въпроси, които подтикват пациента да отговори. Прекалено структурираната, строго поставена тема, прекомерният брой въпроси ограничават свободата на пациента.

Психосоматичните пациенти се опитват да поддържат един вид лабилен и болезнен баланс с помощта на болестта. Соматичният симптом им служи, за да премахнат тежестта от несъзнателни конфликти, като прехвърлят част от психическата си енергия във физическата сфера. Трудно е да се убеди пациент, който отдавна е привързан към симптомите си, че те могат да бъдат свързани с трудности от емоционален характер. По-често той иска да се убеди, че страданието му има органична причина. Субективното отношение на пациента към заболяването му е съществен фактор за началото, протичането и резултата от заболяването. Bleuler посочва, че изкривеното разбиране на болестта и погрешното тълкуване на понятията може да има сериозни последици за здравето.

Хората, които отиват при психотерапевт, най-често са тревожни и напрегнати, защото трябва да говорят за неща, за които никога преди не са говорили или са говорили много рядко. Очакванията им са различни. Отчасти те гледат на психотерапевта като на „мозъчен хирург“, отчасти виждат в него магьосник или учен.

Пациентите често страдат от психосоциални конфликти, които могат да бъдат разрешени не от психотерапевта, а само от самия пациент. Терапевтът обаче може да предложи ценна помощ, действайки като разбиращ партньор. В хода на терапевтичния разговор често се усеща, че проблемите и конфликтите губят своята интензивност дори без пряк съвет или рационално разбиране, често само защото пациентът ги приема.

Психологическите тестове са стандартизирани психодиагностични методи, предназначени да изучават и оценяват особените свойства на човек в неговите преживявания и поведение. Тези тестовете по принцип не надхвърлят това, което може да се получи при диагностичен разговор с пациент. Значението на психологическите тестове се крие във факта, че те са проектирани по такъв начин, че да могат да се използват за получаване на обективна оценка на състоянието на пациента, независимо от субективните мнения на изследователите. Има огромен брой психологически тестове, базирани на самоотчитане от пациентите, както и проективни тестове, където различен материал се използва като стимул. Интерпретацията на психодиагностичните тестове понякога е трудна и включва разнообразни интерпретации. Пълнотата на тълкуването зависи от квалификацията на психодиагностика.

Психологическите тестове могат да допълват, но по никакъв начин не заменят общата диагностика. При индивидуалната клинична диагноза те са от второстепенно значение. Ролята на тестовете в психосоматичните изследвания се увеличава, когато се провеждат сред голям брой пациенти, тъй като те използват систематични и сравними данни за всички пациенти.