Депресия

Депресията  е един от най-често срещаните психични проблеми в днешно време. Тя оказва влияние върху функционирането на човек както на емоционално и умствено, така и на физическо ниво. Симптомите могат да бъдат:

• интензивни отрицателни емоции и чувства;
• натрапчиви негативни мисли;
• меланхолия, потиснатост, тъга, усещане за празнота, загуба на интерес;
• безпокойство, раздразнителност;
• загуба на емоционално изразяване – плосък афект;
• постоянна умора, липса на енергия, несправяне с ежедневни рутинни дейности;
• сексуални смущения;
• нарушения в съня;
• промяна на апетита и теглото;
• упорити физически проблеми като главоболие, храносмилателни разстройства или хронична болка, които не се повлияват от медикаментозно лечение;
• затруднени концентрация, памет, трудно вземане на решения;
• нерешителност, чувство за безполезност, безизходност, песимизъм, безнадеждност, безпомощност, вина, срам, ниска самооценка;
• дори мисли за смърт, самоубийство, опити за самоубийство или самонараняване.

Има много видове депресия и всеки от тях има свой набор от симптоми. Най-често срещаните депресивни състояния са:

• Голямо депресивно разстройство (MDD) – усещане за постоянна безнадеждност и обща загуба на интерес към ежедневни обичайни дейности в продължение на поне две седмици. Причинява значителни проблеми в живота на човек, намалявайки способността му да функционира на работа, в семейна или приятелска среда, да се наслаждава на живота изобщо, да общува нормално с другите. Обикновено са налице химически дисбаланси в мозъка.
• Персистиращо депресивно разстройство (PDD) – определяна е като по – лека депресия от MDD, но по – продължителна. Лицата с PDD имат симптоми на депресия през голяма част от времето поне две години. Не изпитват щастие дори при радостни поводи. Околните ги възприемат като мрачни, песимистични или постоянно оплакващи се. Симптомите на дистимия се появяват и изчезват във времето, интензивността им е променлива. С течение на годините обаче повече от половината от пациентите с дистимия започват да изпитват по-тежки симптоми, които водят до тежка депресия, наричана двойна депресия.
• Маниакална депресия (биполярно разстройство) – характеризира се с екстремни пикове и спадове в настроението, енергията, мисленето, поведението и съня. Редуват се епизоди на мания и депресия.  Депресивното състояние може да доведе до самоубийствени мисли, които се сменят с чувство на еуфория и прилив на безкрайна енергия. Тези екстремни промени в настроението могат да се появят както всяка седмица, така и няколко пъти в годината. Учените смятат, че в голяма степен биполярното разстройство е генетично обусловено.
• Сезонно афективно разстройство (SAD) – изявява се главно през зимните месеци. Смята се, че основната причина за появата му е липсата на излагане на слънчева светлина, което нарушава естествените циркадни ритми в тялото и производството на серотонин. Симптомите включват и нужда от повече сън и повишен апетит за сладки и въглехидратни храни. За някои хора SAD може да бъде доста тежък и изисква медикаментозно лечение.
• Следродилна депресия – характеризира се с чувство на тъга и плач след раждането, известни като “бейби блус”. Симптомите могат да се появят както през първите няколко седмици след раждането, така и в рамките на година след него. Това състояние се приписва на интензивните хормонални промени, физическите промени, безпокойството относно родителството, предшестващи проблеми с психичното здраве, липса на подкрепа, сложна бременност и/или раждане, промени в навиците за сън. Повечето жени се възстановяват от следродилната депресия без дългосрочни проблеми, като симптомите постепенно отшумяват в рамките на няколко седмици.
• Предменструално дисфорично разстройство (PMDD) – циклично нарушение на настроението, основано на хормонални пикове и спадове. Симптомите са както физически, така и емоционални – промени в настроението, раздразнителност, умора, проблеми с концентрацията и паметта, промени в апетита и потиснатост. Обикновено започват 7-10 дни преди менструацията и намаляват интензивността в рамките на няколко дни от началото на периода. За да получи тази диагноза, жената трябва да е имала симптоми през повечето от менструалните си цикли през изминалата година и тези симптоми трябва да са имали неблагоприятен ефект върху социалното функциониране.
• Атипична депресия – характеризира се с комбинация от симптоми, които обикновено не се срещат заедно, като депресивно настроение и тревожност, повишен апетит и наддаване на тегло и прекомерна сънливост. Различава се от голямата депресия , при която има постоянната тъга или безнадеждност. Един от основните белези е способността настроението на депресирания човек да се подобри след положително събитие.
• Ситуационна депресия – наричана е краткосрочна депресия, свързана със стресово/травматично събитие. Може да се развие след определено премеждие или серия от промени в ежедневието – развод, пенсиониране, загуба, болест, проблеми в отношенията. Тя е вид разстройство на приспособяването, тъй като произтича от неспособността на човек да се адаптира към настъпилите промени. Повечето хора, които страдат от  ситуационна депресия започват да проявяват симптоми в рамките на около 90 дни след определящото събитие. Същите отзвучават, когато стресора вече не съществува или човек е в състояние да се адаптира към ситуацията.
• Психотична депресия – комбинация от симптоми на депресия и психоза. Психично състояние, характеризиращо се с подозрителност към другите, оттегляне от социален живот, интензивни и неадекватни за ситуацията емоции, спад в личната хигиена, спад в представянето на работата или в училище, неорганизирано мислене и/или поведение, заблуди, налудни идеи или халюцинации. Психотичните симптоми по-често са тематично свързани с емоциите, характерни за депресията. Освен при тежка депресия, психотични симптоми могат да се наблюдават и при други психични заболявания – биполярно разстройство, шизофрения, шизоафективно разстройство, от които психотичната депресия трябва да се разграничи.

Депресията е лечимо заболяване. До 80-90% от хората, които започнат лечение, ще се почувстват по-добре в рамките само на 3 до 8 седмици. Въпреки това, повече от 70% от хората, страдащи от депресия, не се подлагат на лечение по най-различни причини. Някои хора не търсят помощ, защото не осъзнават, че са болни. Други смятат, че депресията не е нищо друго, освен лична слабост или недостатък в характера. Трети се срамуват да се обърнат към психиатър или психотерапевт. Депресията е мъчително заболяване и се влошава, ако не се лекува. Най-важните стълбове в справянето с депресията са медикаментозното лечение, назначено от лекар и психотерапията.