Гещалт терапия при психосоматични заболявания

Гещалт терапията традиционно се счита за един от ефективните методи на терапия при работа с широк спектър от интрапсихични и междуличностни конфликти. Благодарение на холистичния поглед на човека, предполагащ единството на неговото психологическо, биологично и социално съществуване, неговата парадигма се оказва много продуктивна за разбирането и лечението на психосоматичните разстройства. Целта на терапевтичната работа е да премахне блокирането и да стимулира процеса на човешко развитие, реализирането на неговите възможности и стремежи чрез създаване на вътрешен източник на подкрепа и оптимизиране на процесите на саморегулация.

Основният теоретичен принцип на гещалт терапията е убеждението, че способността на индивида за саморегулация не може да бъде заместена адекватно с нищо. Поради това се обръща специално внимание на развитието на готовността на пациента да взема решения и да прави избори. Ключов аспект на терапевтичния процес е осъзнаването и контакта със себе си и околната среда. Вниманието и дейността на терапевта са насочени към подпомагане на пациента да разшири и обогати своето съзнание и способност да изпита контакта си с външния и вътрешния свят.

Основните процедури за гещалт терапия включват: разширяване на осведомеността; интегриране на противоположностите; повишено внимание към чувствата; работа със сънища (фантазия); поемане на отговорност за себе си; преодоляване на съпротивата.

Най-важните за психотерапевтичната работа са следните принципи на гещалтния подход:

1). Принципът на целостта – човек е интегрален организъм в единството на неговите биологични, психологически, социални и духовни аспекти (това е един гещалт) и не по-малко важно, той е единен гещалт със заобикалящата го среда.

2). Принципът на баланса – здравият организъм е в състояние да поддържа хомеостатичен баланс със заобикалящата го среда, тоест той е в състояние, използвайки околната среда, да задоволи значителни нужди.

3). Принципът на творческата адаптация – здравият организъм се адаптира към променящите се условия на околната среда, като намира възможности за задоволяване на своите нужди.

Според теорията за гещалт терапията, патологичните симптоми възникват, когато индивидът е в сфера, в която неговите значими потребности са фрустрирани – материално благосъстояние, социален статус, физическа сигурност, задоволяване на междуличностните отношения и др. Хомеостатичният баланс е нарушен, и в настоящия момент човек не знае как да задоволи прекъснатите нужди и не е в състояние да възстанови нарушеното равновесие. В тази връзка основната задача на психологическата помощ е да се създаде среда, в която някои от нуждите на пациента могат да бъдат задоволени поне частично – нуждата от безопасност, внимание, уважение и т.н.

Друга част от работата по корекцията на психологическото състояние е изпълнението на действителния психотерапевтичен процес. Гещалт терапията е вид личностно ориентирана психотерапия. В тази връзка най-достъпни за психотерапевтична помощ са пациентите, за които е показана връзката между техните психологически преживявания и прояви на соматично заболяване или психично разстройство. Най-силно изразено клинично подобрение е постигнато при лица, страдащи от разстройство на адаптацията.

Гещалт терапията обръща значително внимание на онези явления, които са общи за контекста там-и-тогава (взаимоотношения в живота) и контекста тук-и-сега (отношенията терапевт-пациент). Важна допълнителна информация е разбирането на социалните и правните последици от дадено заболяване и социално-културното значение на симптома.