Възникване на неорайхианската аналитична психотерапия

Неорайхианската аналитична психотерапия е създадена от швейцарският лекар, психолог и антрополог Валдо Бернаскони. Тя е базирана върху теорията на Вилхелм Райх и е повлияна от З. Фройд, Ал. Лоуен, Фр. Пърлз и К. Роджърс. При нея се прилагат както словесни, така и телесни интервенции.

Вилхелм Райх поставя началото на нов терапевтичен подход, насочен и към тялото. Райх се основава на тезата, че у човешкото същество взаимозависимостите между психичната и соматичната сфера са толкова дълбинни и комплексни, че налагат неотменна терапевтична намеса и върху енергийно-телесната страна на единството душа-тяло. Същата позиция отстояват и следващите пострайхиански течения – Лоуен, Пърлс, Пиеракос и др.

Вилхелм Райх е първият ученик на Фройд, който започва да развива възможностите на радикалната социална критика, заложена в класическата психоанализа. Райх основава левия социален фройдизъм, става вестител на сексуалната революция, развива телесно-ориентирана психоанализа. Влиянието на Райх върху развитието на психоанализата е неоспоримо. Неговата теория е изключително ценна и многостранна, той се отличава с оригиналността на идеите.

Райх разглежда човека като енергийна система, а либидният процес като неин централен регулаторен механизъм. Неразтовареното либидо неизбежно се насочва (сублимира) в други канали, което води до телесни или психични симптоми. Райх вярва, че съвременната социална терапия е предназначена да осигури нормалния поток на либидната енергия.

За Райх, характерът е патологично образувание и още по-опасно, защото съзнанието не го възприема като болест. „Невротичният характер” на Райх е своеобразна защитна броня, външна броня, която предпазва индивида от външни удари, но в същото време ограничава жизнените му прояви. Здравият (или генитален) характер в тази система на разсъждение се оказва по същество “анти-характер”. В крайна сметка човешката психика включва зона на спонтанност, която ограничава действията на характера.

За терапевтични цели Райх разработва техниката на характерологичния анализ. Райх е привърженик на активната психотерапия и извличане на максимума от емоционалните връзки между лекар и пациент. В някои случаи лекарят, според Райх, трябва да се държи почти агресивно. Допустимо е да се провокират емоционални изблици у пациента, които дори могат да завършат с нападки от него срещу аналитика. Райх не отхвърля реалното присъствие на несъзнаваното с всичките му пороци, но го разглежда като изкривяване на една по-дълбока, абсолютно здравословна реалност. Именно този модел на личност Райх използва, за да анализира социални и политически явления.

От самото начало Райх се стреми към широко прилагане на идеите си. Успоредно с активната практическа работа, Райх също се стреми да обоснове теоретично съюза на социализма и психотерапията.

Отвъд смелото твърдение, че идеологиите са вкоренени в самата структура на личността, Райх се стреми да проследи самия ход на този процес. Характерът се формира в детството в резултат на конфликти и кризи на семейния живот. Семейството, като само по себе си клетка на обществото, произтичащо от определени икономически отношения, формира в процеса на възпитание точно този тип характерна структура, която поддържа икономическата структура на обществото като цяло. Следователно, за да разберем как икономическите реалности се трансформират в политически, морални или религиозни идеи, трябва да се обърнем към типа семейство, към възпитателните практики, присъщи на определена култура или епоха. Райх свежда цялата история до два основни типа семейство: матриархално, което съответства на здрав генитален характер, и патриархално, подкрепено от институцията на моногамията.

Вилхелм Райх, основателят на психосоматиката, както и на телесно-ориентираната терапия, често е наричан кръстник на всички съвременни терапии, които се занимават с емоционалния живот на тялото.

Вилхелм Райх е бил член на Виенския кръг на психоаналитиците и е ръководел технически семинар за обучение на млади психолози. В собствената си терапевтична дейност той отдава голямо значение на работата с физическите прояви на характера на индивида. Той се интересува особено от така наречените хронични мускулни скоби на човешкото тяло, които той нарича телесна обвивка.

Уникалният принос на Райх към психологията се състои в това, че, първо, той упорито набляга на единството на тялото и ума, второ, той винаги включва проблеми, свързани с човешкото тяло, в своите психотерапевтични изследвания, и, трето, в развитието, концепцията за характерна черупка. Райх вярва, че към всеки пациент трябва да се подхожда като към цялостен организъм, чиито емоционални проблеми могат да бъдат разбрани само като го разглеждаме като цялостно същество.

Райх забелязва обща тенденция пациентите да задържат дъха си и да забавят издишването си, което означава контролиране на чувствата им. Той стига до извода, че задържането на дишането служи за намаляване на енергията на тялото чрез намаляване на метаболитната активност в клетките, което от своя страна намалява чувството на тревожност.

За Райх първата стъпка в терапевтичната процедура е да накара пациента да диша лесно и дълбоко, втората е да мобилизира този емоционален израз, който е най-очевиден в поведението или лицето на пациента.

 Проф. Валдо Бернаскони завършва клинична психология, антропология и медицина. През 1980 г. основава Международната Неорайхианска школа, която интегрира познанията му по антропология, психоантропология, социална психология, обща медицина, психосоматика, хромотерапия.

През 1994 г. се основава в България филиал на APICS – International Academy of Development of Science and Culture – Международна Академия за развитие на науката и културата със седалище Лугано – Швейцария, (в последствие преименувана на фондация Валдо Бернаскони).

Днес съществуват множество психотелесни терапевтични модели. Всички те, както и Неорайхианската аналитична психотелесна терапия, създадена от Проф. Бернаскони, допълват и доразвиват теоретично и практически телесно ориентирания анализ на характера на В. Райх и биоенергетичния анализ, създаден от А. Лоуен. В центъра на вниманието им е единството душа-тяло.