Видове психосоматични заболявания

Болестите, свързани с органични промени, обикновено се наричат ​​истински психосоматични заболявания или психосоматоза. Първоначално са установени само  седем  психосоматози – „свещената седморка” – бронхиална астма, язвен колит, есенциална  хипертония, невродермит, ревматоиден артрит, язва на дванайсетопръстника,  хипертиреоидизъм, но по-късно списъкът се разширява, и днес към психосоматичните болести се отнасят: исхемичната болест на сърцето, язвената болест на стомаха, диабета, алергиите, рака, инфекциозните и други заболявания.

Психологичните причини за появата на психосоматични нарушения могат да се разгледат по следния начин:

Алергични разстройства. Бронхиалната астма е основен пример на патологичен процес, включващ непосредствена свръхчувствителност, свързана с психологичните процеси. Това е и емоционален отговор на житейски събития, които допринасят за отключването и развитието на астмата. Характерно е емоционално реагиране, при което има склонност към блокиране на емоционалните преживявания и неспособност за тяхното вербализиране,  повишена тревожност, намалено самочувствие.

Болестите на стомашно-чревния тракт се отразяват неблагоприятно на здравето и ако бъдат ненавременно открити и нередовно лекувани се влошават, което води с възрастта до сериозни усложнения. Най-засегнатата област на стомашно-чревния тракт е стомаха и дванадесетопръстника (2/3 от пациентите). Психосоматичната патология на стомашно-чревния тракт се изразява в емоционални разстройства, проявяващи се в локализирани вегетативно-висцерални и афективни нарушения. Общопризнато е участието на невропсихични фактори в етиопатогенезата на редица хронични заболявания на храносмилателната система. Необходимо е да се вземе предвид комплексът от психосоциални влияния, включително характеристиките на личността на пациента, условията на възпитание и травматичните ситуации. Установено е, че 75% от децата с хроничен ентероколит са от семейства с един родител, 44,4% са имали анамнеза за тежки конфликтни ситуации у дома или в организирана група. Сред възрастни пациенти със стомашно-чревни разстройства 40% са отгледани в семейства с един родител. Установено е, че голяма част от пациентите в детството са имали признаци на невропатия: раздразнителност, инат, нарушение на съня, загуба на апетит.

Колит. Тясната връзка между емоции и функциите на стомашно-чревния тракт отдавна е доказана. Неслучайно първите емоции на човека са свързани с удоволствието от приемането на храна. Когато в детството си човек се е чувствал сплашван и зависим, се развива склонност за конформизъм. При тези хора съществува конфликт между негодувание и желание за угаждане на другите. Налице е задържана, маскирана враждебност. Откриват се компулсивни личностни черти. Хората с колит са чисти, подредени, точни, свръхинтелигентни, боязливи и потискат експресията на гняв.

Язва. Отношенията между майка и дете в ранното детство, когато са свързани с различни напрежения и разочарования, могат да се окажат травматични за детето. Това може да доведе до фиксиране към оралните стремежи, но когато средата е благосклонна, детето я приема и усеща като майка и оралните стремежи търпят успокоение. При възрастните хора обаче оралните стремежи се изявяват в потребност от успокоение на глада. Този глад всъщност е свързан с нуждата от любов и грижа от някого. Незадоволяването на тези потребности води до отбранителен механизъм на регрес с усещане на глад и повишена стомашна секреция. Налице е комбинация от силен стремеж човек да е уважаван, повишена чувствителност, лесна ранимост, висока съзнателност и взискателност към себе си. Има едно продължително потискане на емоциите и чувствата от незадоволените потребности, което провокира прекалена и нарушена секреция, водеща до корозия на стомашните стени. N. Freyberger вижда причината за пептична язва в прегенитални нарушения на развитието, които водят до формиране на псевдо независима или зависима личност. За някои се формира конфликт на зависимост; за други – конфликт на близост и дистанциране. За проявата на клиничната картина на язвена болест е важно да се потиснат съзнателните или подсъзнателните желания за зависимост.

Наред със специфичните признаци на соматично заболяване при гастроентерологични пациенти се забелязват различни нарушения на централната нервна система под формата на невротични разстройства (66,8%) и някои форми на личностни акцентуации (73,2%). С язвена болест 73% от пациентите имат психовегетативен синдром, който е следствие от остатъчни вътрематочни и следродилни мозъчни лезии. Характеризира се с хипохондрични и тревожно-депресивни личностни черти и автономни разстройства. При изследване на деца с повтарящи се коремни болки се откриват невротични реакции при 65% от пациентите. При сравнително изследване на невропсихични симптоми при деца с пептична язва и предязвени заболявания е установено, че първите имат предимно астенично състояние с хипохондрични, фобийни и депресивни прояви.

Пациентите, страдащи от пептична язва и предязвени състояния се отличават с конфликтност, ексцентричност на поведението, което усложнява лечението им. Тези пациенти имат редица общи черти на характера: изолираност, повишена уязвимост, тревожност, „свръхсоциалност“, неувереност в себе си, повишена възбудимост, склонност към безпокойство, страх, външна сдържаност, непоносимост към неуспехи. Характерно за тях също така е подозрителност, склонност към хипохондрия, склонност към зависимост, склонност към саможертва, несъзнателен конфликт на „зависимост-независимост“.

Хипертонична болест. Наблюдават се нарушения в централната нервна система, които са предизвикани от психически стрес, водещ до възбуден процес във вегетативните центрове, които регулират кръвообръщението и съдовия тонус. Засегнати са преди всичко лица с орални потребности, които влизат в конфликт със стремежа за самостоятелност и обуславят състояния на фрустрация, висок индекс на психосоматизация, чувствителни и с тревожно отношение към болестта. Потребността от любов и грижовност е отражение на несъзнаван стремеж към зависимост, останал от детството. С възрастта той отключва чувство на наранено достойнство и недооцененост. При стрес засегнатите се отдръпват и търсят помощ и закрила.

Сърдечни смущения. Определено става въпрос за невъзможност да се изразяват чувствата. Прикриваме радостите си, поривите си, гнева си. Човек страда, вярва, че проявява истинска воля, само защото смята, че тя е резултат от упорство и вътрешно напрягане. А истинската воля се корени в общото равновесие на тялото и мозъка. Често пренебрегваме посланията на тялото си и се „доверяваме” единствено на разума. Затова, само когато се постигне хармония между афектите, инстинктите и съзнанието, т.е. между чувства и мисли, може да има здраве, самообладание и да се постигне онази вътрешна усмивка, която ни прави щастливи и непринудени.

Ракови заболявания. Обикновено са свързани с неумението на индивида да разтоварва агресивно-деструктивните си афекти. Още от детска възраст, те не са се научили да отреагират негативните емоции и затова тези емоции остават скрити, потиснати и непроявени дълбоко в тялото, а на повърхността тези хора са меки, топли и добри. Потискането на негативните емоции води до непрекъснато увеличаване на телесното напрежение, блокиране и дезорганизация на фини телесни структури.

Ревматоиден артрит. Следствие е на хронична спастичност на скелетните мускули, които отразяват невротичната необходимост да се контролират тези емоции, които един силен свръх-Аз налага на личността.

При ревматоиден артрит често се разкриват психосоматични връзки. Доказано е, че агресивните чувства и конфликти при пациенти с ревматоиден артрит водят до повишена електромиографска активност, която се определя най-вече в засегнатата област и в мускулите около болните стави. Мускулното напрежение продължава по-дълго, отколкото действа стимулът. Резултатите от изследванията подкрепят психосоматичните хипотези. Изследователите отбелязват, че емоционалните стресови събития оказват влияние върху хроничния ставен ревматизъм. Психичният стрес включва преди всичко криза в междуличностните отношения, смърт и загуба на близки, проблеми с личния авторитет и брака. По принцип всяко възможно психическо влияние може да допринесе за развитието на ревматоиден артрит. Пациентите с ревматоиден артрит изпитват големи трудности при потискане на враждебно-агресивните импулси.

При всички пациенти с ревматоиден артрит с достатъчно постоянство се срещат три черти на характера: А. Постоянни прояви на свръхсъвестност, задължителност и външно съответствие, съчетани с тенденция за потискане на всички агресивни и враждебни импулси, като гняв или ярост. Б. Мазохистично-депресивни прояви със силна потребност към саможертва и прекомерно желание за оказване на помощ, съчетано със суперморално поведение и склонност към депресивни разстройства на настроението. В. Изразена потребност от физическа активност преди развитието на болестта (професионални спортове, интензивна домакинска работа, градинарство и др.). Постоянното търпение на тези пациенти е впечатляващо и трудно обяснимо. Пациентите с първичен хроничен полиартрит са скромни и неизискващи, често до безразличие, почти никога не са депресирани, въпреки че съдбата ограничава възможностите на техните дейности; те почти никога не мрънкат, не са неприятни и саркастични, не изпадат в отчаяние или гняв. Ефективността на психотерапевтичните мерки за ревматоиден артрит е малко проучена.

Диабет. Психологическите фактори, които са важни, са провокиращите чувства на фрустрация, самота и отхвърленост. Когато са депресирани, диабетиците преяждат или препиват – това обаче изкарва диабета извън контрол. Пациентите с диабет се характеризират с намалена степен на устойчивост на стрес. Диабетиците са алтруистични и приятелски настроени. Повишената бдителност или дори предпазливост са характеристики, които са жизненоважни за човек с такова заболяване, който трябва да контролира много външни и вътрешни фактори, за да поддържа живота си.

B. Luban-Plozza вярват, че пациентът с диабет, осъзнавайки заболяването си, изпитва чувство на несигурност. Хроничното заболяване може да повлияе негативно на цялата житейска стратегия на пациента. Често организира целия си живот около страданията си, чувствайки се несигурен и емоционално изоставен. Ф. Александър заявява, че пациентите с диабет имат силно желание за самообслужване и активно желание за зависимост от другите. Вътрешната картина на заболяването при деца с диабет се изкривява от негативно емоционално отношение към болестта и нейното лечение. Характеризира се с промени в структурата на самочувствието, водещи до формирането на „комплекс от различия” от здравите деца.

Хипертиреоидизмът е повишена функция на щитовидната жлеза, която често се развива във връзка със силни преживявания, краткосрочни или дългосрочни житейски трудности на фона на наследствена предразположеност и дисхармонични семейни отношения в ранното детство на пациента. Провокиращите фактори на това заболяване могат да бъдат смъртта на близък човек, злополука, прекъсване на връзката, преживяване на загуба. Последицата от повишената секреция на тиреоидни хормони е двигателна и вътрешна психическа тревожност, лека възбудимост и раздразнителност.

Пациентите, страдащи от хипертиреоидизъм, показват постоянна готовност да преизпълняват задачите си. За много от тях в детството е била налице ситуация, която ги е принудила да бъдат до голяма степен самостоятелни (ранна загуба на майка си, развод, участие в родителски конфликти в ранна възраст или възпитание на по-малки братя или сестри). Тези пациенти проявяват лична зрялост, но не при всички житейски обстоятелства са на висота. Понякога трудно скриват слабостта и страха си от раздялата, собствената си отговорност или от необходимостта да оцелеят. Техните фантазии са изпълнени с умиране и смърт. Пациент с хипертиреоидизъм е човек, който се е опитал да издържи доживотната борба със страха си. При преобладаващото мнозинство от пациентите желанието за напредък се наблюдава през целия живот. В същото време трудът и социалните постижения често ги довеждат до пълно изтощение.

Хронична болка. Психологическите фактори могат да направят така, че човек да стане свръхангажиран с тялото си и да преувеличава до хронична болка дори нормални усещания.

Главоболие. Главоболието се появява по правило при пациенти под 40-годишна възраст. Тези пациенти са доминирани от жени, интелектуални работници, чиито професионални условия са свързани с продължителен емоционален стрес и намалена физическа активност. По-голямата част от пациентите с напрегнато главоболие имат значително намаляване на качеството на живот, намаляване на социалната и сексуалната активност. Острият и хроничен емоционален стрес играят съществена роля за формирането на напрегнато главоболие. Хората, които страдат от главоболие, контролират мисленето си, потискат  емоциите и чувствата си. Главоболието е най-честият неврологичен симптом, както и симптом на тревожни и депресивни разстройства. Психологическият стрес подхранва главоболието, без значение дали причината е психологична или физиологична. Психосоматичното главоболие се диференцира от психогенното.

Мигрена. Проявява се при обсесивни личности, перфекционисти, при потискане на гнева. Има силен неспецифичен емоционален конфликт. Налице е неспособност за постигане както на собствените високи изисквания, така и завист и негодувание към интелектуално и финансово по-успелите. Тези хора са много амбициозни, но ако не успеят, се самонаказват с мигрена.

Главоболие с напрежение и мускулни контракции на главата и врата – получават се при емоционален стрес. Не се наблюдава гадене и повръщане, както е при мигрената. Обикновено започва в края на работния ден. За преодоляването му помага медитация, релаксация, т.е. отпускане.

Невродерматитът е хронично, често повтарящо се възпалително кожно заболяване. Невродерматитът се отнася до психосоматични разстройства. Към групата на психосоматичните кожни заболявания се включват още екзема, атопичен дерматит, уртикария, себорейна екзема и дисхидроза. Някои автори интерпретират невродерматита като проява на психично неразположение на индивида, появата на което е свързано с нарушаване на отношенията между майката и детето в ранна възраст; други считат, че причината са травматични обстоятелства.  

Псориазис и атопичен дерматит. При пациенти с псориазис и атопичен дерматит има невъзможност да се разберат и вербализират емоционалните им преживявания, повишена лична и ситуативна тревожност с преобладаване на компоненти на емоционален дискомфорт и астения, желание да прехвърлят проблемите си върху други хора, изразен самоконтрол и намаляване на качеството на живот поради проблеми в областта на ролята и социалното функциониране, намаляване на жизнената активност.

Психосоматичното разстройство се характеризира с многобройни, възобновяващи се и често променящи се соматични симптоми, които са с продължителност поне две години. Симптомите могат да включват всяка една част или система от тялото. Много често, болните с психосоматично разстройство отказват да приемат съветите на лекарите, отхвърлящи телесното заболяване. Към психосоматичните разстройства спадат разстройство на Брике и множествено психосоматично разстройство.

Възрастните хора са склонни към прояви от психосоматичен характер. Това се дължи на спецификата на промените в психиката в напреднала възраст, която до голяма степен се определя от резултатите от кризата по време на прехода от зрялост към старост и съпътстващия процес на адаптация. Психосоматичните заболявания са пряко свързани с проблемите на адаптация на човек към нов статус и неговите възрастови характеристики. За профилактика на психосоматиката е необходима комплексна терапия, съчетаваща не само медикаментозно лечение на прояви на конкретно заболяване, но и наблюдение от психотерапевт, който може да идентифицира психологическата страна на проблема.