Арт терапия при психосоматични заболявания

Този термин е използван за първи път от Адриан Хил през 1938 г. и скоро става широко разпространен. Сега се използва за обозначаване на всички видове художествени дейности, които се провеждат в болници и центрове за психично здраве. Ефективността на приложението на изкуството в контекста на лечението се основава на факта, че този метод позволява да се експериментира с чувства, да се изследват и изразяват на символично ниво.

Психотерапевтите отбелязват положителния ефект на арт терапията не само върху подобряването на общото физическо и психическо състояние на пациентите, но и върху избавянето от психосоматичните разстройства. Обективността на тези данни се потвърждава от психофизиологични проучвания.

В процеса на арт терапия отношението на човека към собствения му травматичен опит, преживявания и заболявания се променя, а постигнатият психотерапевтичен ефект се изразява в подреждането на психосоматичните процеси. Тази техника е от особена ценност при работа с лица, на които им е трудно да дадат устно описание на събития и чувства.

Обикновено и децата, и възрастните с удоволствие описват с думи това, което са нарисували. Основната задача на арт терапевта в този вид изобразителна игра е да помогне на пациента:

• при вербализация на съзнателния материал и свързаните с него преживявания;
• в разбирането на онези символични образи, които се възприемат от него като опасни за него;
• при формирането на нови интереси у него, които са значими за по-нататъшното му психосоциално развитие.

Важно е арт терапевтът да разбере истинските причини за чувствата на пациента. С помощта на подходящи въпроси специалистът трябва да изясни, обективира изображението и да разбере значението, съдържащо се в него. Това помага да се избере адекватна стратегия за арт терапия. Арт терапията осигурява на участниците висока степен на свобода и независимост. Насърчава се спонтанният характер на творческата дейност. Недостатъкът на арт терапията е, че изключително личният характер на задачите може да стимулира нарцисизма и оттеглянето, а не да доведе до разкриване и работа в мрежа. Докато изкуството е доста безопасен начин за изразяване на чувства за повечето хора, някои хора са много устойчиви да изразят себе си чрез изкуството.