Паническо разстройство

Повечето хора, страдащи от паническо разстройство са интелигентни, но и изключително чувствителни и мислещи хора, поемат много отговорности, постоянно заети са и се грижат за всичко и всички, обикновено са контролиращи личности. Ако обаче човек пренебрегва тялото и ума си и не им дава нужната почивка, те ще го принудят да намали темпото, а често и да спре с всичко, с което толкова усилено се занимава.

Панически атаки се регистрират 2-3 пъти по-често при жените. Почти винаги първият пристъп се случва след много интензивен период на емоционално и/или физическо натоварване. Изключително объркващо преживяване е, защото се случва в момент, в който си почиваме и сме спокойни, дори може да е по време на сън. Връхлита ни неочаквано, обикновено трае няколко минути, рядко продължава часове, но често пристъпите на паника стават циклични. Откъм честота могат да варират силно – от множество на ден до няколко пъти в годината. Когато човек изпитва страх от появата на паник атака и от съпътстващите я телесни симптоми тревожността му става постоянна, което води до повторното й случване. Получава се омагьосан кръг, при който мислите водят до прилив на адреналин и телесни симптоми, които предизвикват страх и тревожност, които водят до засилване на телесните симптоми, които водят до още по-голям страх и ужас. Всъщност точно този страх и бягството от него или борбата с него водят до поддържане и хронифициране на състоянието.

Симптоми:

• Тревожност – фонова и ситуационна, страх, ужас;
• Чувство, че нещо лошо ще се случи;
• Прилив на адреналин, желание за бягство;
• Чувство за загуба на контрол, усещане, че полудяваш, губиш разсъдъка си;
• Чувство, че умираш, получаваш инфаркт или инсулт;
• Усещане за нереалност – деперсонализация;
• Промени в сърдечната дейност или пулса – ускорен сърдечен ритъм, палпитации;
• Промени в дишането – плитко дишане, недостиг на въздух, задух, ускорено дишане, хипервентилация;
• Гръдна болка, дискомфорт, чувство на тежест в гърдите;
• Замаяност, чувство, че припадаш;
• Гадене, киселини, позиви за повръщане, стомашни проблеми, втрисане, потене;
• Изтръпване (Вкочаняване) на крайниците, корема, врата, челюстта;
• Студени крайници, рязко изтръпване, треперене на краката вечер при лягане;
• Болки на местата, които са вкочанени;
• Липса на апетит;
• Слабост в краката;
• Топли вълни;
• Мускулни крампи;
• „Буца“ в гърлото;
• Странен вкус и мирис в устата;

По принцип причините за развиването на паническо разстройство са уникални и различни при всеки човек. Те могат да бъдат психически, социални или биологични. Известно е, че следните фактори имат отношение към появата на паник атаки:

• Генетична предразположеност;
• Специфика не нервната система, недостиг на серетонин;
• Стрес, неспособността на човек да реагира адекватно на него, физическо и психическо натоварване;
• Травматично събитие;
• Злоупотреба с алкохол, наркотици;
• Темперамент;

Има два основни начина за справяне с паническото разстройство – медикаментозно лечение и психотерапия, както и комбинация от двете. Медикаментозното лечение включва прием на антидепресанти и транквиланти и в някои случаи е препоръчително, защото доста бързо овладява телесните симптоми и тревожността, но първопричината си остава. Тя е работа на психотерапията. За да се пристъпи към психотерапевтично лечение обаче, е необходимо първо да се проведат медицински изследвания, които да изключат възможни физиологични нарушения.Изключително добри резултати постига неорайхианската психотерапия. Нейн основоположник е проф. д-р Валдо А. Бернаскони, като той заимства много идеи и практики от бащата на биоенергетичната терапия Вилхелм Райх и неговия ученик Александър Лоуен.

Според този холистичен възглед  за човека умът, душата и тялото са едно цяло и ако въздействаме на тялото, ще въздействаме и на психиката. Обратното също е вярно. Според В. Райх здравето на човека зависи от движението на биологичната енергия. В здравия организъм тя протича свободно, но ако човек преживее емоционална травма, на която не може да отреагира, се стига до задържане на биоенергия и натрупването ѝ в части на тялото.

Да разгледаме следния пример: ако върху едно дете е упражнявано насилие – физическо и/или психическо, то ще се уплаши, ще се почувства наскърбено, но рядко ще отговори реципрочно. Ако детето каже как се чувства, но не бъде чуто, то ще потисне естествената си реакция и ако случаят се повтори, ще замълчи и ще се адаптира към ситуацията, като потисне чувства си. Детето ще свикне с това отношение и скоро няма да бъде способно в подобна ситуация да реагира и да изрази чувствата си по здрав начин. Ще стане възрастен, който няма да знае как да изрази желанията си по обществено приемлив начин и може да свикне да крещи или да мълчи, когато е изправен пред някакво предизвикателство. След  години, макар реална опасност да не съществува, напрежението ще е останало в него. Начинът му на дишане също ще се е променил, защото, когато човек се страхува, той несъзнателно затаява дъх и чака опасността да отмине, а ако постоянно е изложен на ситуации, в които се бои, той свиква да диша по друг, по-плитък начин. От биологична гледна точка адаптацията е естествен процес, но в случая се стига до натрупването стрес, който след време, ще се превърне в болест. Или както се случва при паник атаките – тенджерата ще избухне.

Важно е да запомним три неща:

• По време на паник атака организмът се освобождава от адреналина в тялото.
• От паник атака не се умира.
• Психотерапията помага да се избавите от паническото разстройство.