Мускулната броня на Бернаскони

Всяко емоционално изживяване е съпроводено от верига от биохимични и биофизични процеси, протичащи в тялото. Когато човек е гневен надбъбречната жлеза започва да синтезира кортикостероидите – стресовите хормони кортизол и адреналин, повишава се киселинността в организма, учестява се ритъмът на дишане и пулсът, повишава се телесната температура и кръвното налягане, мозъкът изпраща сигнал до мускулните групи, на които е делегирано извършването на агресивното движение. При човека, второ сигналната природа санкционира първичния агресивен отговор и движението бива спряно. Липсата на разреждане на енергийния потенциал довежда до формирането на мускулен блок, възпрепятстващ реакцията. Когато това стане хронично, контракцията се превръща в контрактура и се трансформира в патогенен терен. Така най-общо се извършва “включването” на защитните задръжни процеси, които пречат на възбудните да бъдат довършени (в случая – агресивното движение). Ако движението не бъде извършено, поради травматичните бариери, тази, превърнала се вече в контрактура контракция води до слаба ерогенизация, оросяване, хипертрофия или хипотрофия на различни мускули, стагниране на енергията в съответната телесна зона и образуване на патогенен терен за психопатологична реакция или соматизация.

Така се образуват мускулните блокажи. Те са необходими за извършването на съответните здрави движения. Когато здравите движения хронично биват възпирани, блокажите остават постоянни и се превръщат в наша втора природа. Блокирането се включва несъзнавано в живота на зрелия индивид като продължение на защитното потискане на действието в детството. Това хронично мускулно напрежение В. Райх нарича броня.

Телесната хронична защитна броня се отличава със специфични мускулни блокажи при различните характери, формирани в следствие на различни първични травми в отделните еволютивните фази в детството.

Mускулната броня, според Проф. Бернаскони  не е статична, а e динамична и бива активирана според ситуацията. В края на терапевтичния процес тя може да бъде “разтопена” и активирана само при нужда. Мускулната броня е съвкупност от мускули, нерви и органи, които отговарят на заповедите на Вродения модулатор на нагоните (ВМН). Функцията й се състои в това да предпазва Аза чрез временна контракция на системата за действие при среща със събития, преживявани вече веднъж със страх. Ако действията, насочени към задоволяването на потребността, се окажат директно или индиректно свързани с предшестващи травматични преживявания, те биват отклонени или прекъснати като се потиска активността на тези мускулни сегменти, които отговарят за извършването на насоченото към обекта-цел движение.

Анализът на  Петте движения, предвиден от Неорайхианската теория, води до обособяване на мускулни групи, физиологично включени в движенията, във функционални блокажи. Анализът на движението ще доведе следователно до разпознаване на блокажите, а  декодирането на потиснатите намерения, на отречените потребности, на скритите емоции, ще начертае маршрута към тяхното разтопяване, към превръщането им в жизнени движения, съответни и цялостни.         

Бронята недвусмислено означава едно ограничаване на психичната подвижност на цялата личност. При неприятни ситуации бронята се вкочанява. В благоприятни обстоятелства се разхлабва. Мускулният блокаж (или бронята) може да отслабне до пълното му изчезване, когато индивидът изживява напълно комфортно заобикалящата действителност. И обратно: бронята се заздравява в ситуации, представляващи реална или предполагаема опасност. Блокажите се активират като защитно поведение според типа опасност, произтичаща от външния свят.

На телесно ниво всеки един соматичен сегмент е свързан с извършването на определено движение. Ако индивидът се фиксира в някое от движенията (травма) включеният сегмент остава като тенденция контрахиран и там енергията спира да протича. В резултат на това място се получава енергетично струпване (блокаж), т.е. патологичен терен.

Смисълът на Неорайхианската терапия е това струпване да бъде доведено до съзнанието, а отблокирането на тази енергия да доведе до дистенция. Това става чрез специфични упражнения, движения (усвояване на модели на поведение), масажи на определени мускулни групи, което води до физическо и емоционално облекчение, съпроводено задължително със съответната психоаналитична интерпретация. „Атакуването“ на проблема от всички възможни гледни точки – рацио, емоция, сома – позволява по-бързото му преодоляване, за разлика от една ортодоксална психоаналитична терапия, която не акцентира на телесния подход. Хармонизирането на енергетичните протичания намалява степента на невротичност, тъй като наличието на много блокажи означава и разход на много енергия за защити.