Властовата невроза и психичните и психосоматични болести

Като цяло телесно-ориентираната психотерапия е доста разнородно явление. Терминът телесно-ориентирана психотерапия крие много методи, понякога много различни един от друг. Но всички те са обединени от ориентация към тялото, физическото тяло в тези методи от периферията отива в центъра и става една от основните фигури в психотерапевтичния процес. От една страна, тялото отразява страданието и болката на човек, и е материализация на душевния стрес. Това е особено очевидно при т. нар. психосоматични заболявания. Тоест психическото страдание не е „някъде там“ във виртуалното подсъзнание, но “тук”, отразено в тялото, живее чрез тялото, тялото е носител на тази информация. От друга страна, чрез тялото може да се работи с душевните неволи и страдания. Тялото става ключ към достъпа до психическата реалност. 

Различните методи на телесно-ориентирана психотерапия работят с тялото и чрез тялото с човешката психика. Те работят по различен начин. Разликите в работата произтичат от разликите в разбирането как точно психическият проблем се отразява в тялото и как точно трябва да се работи с тялото. Психотерапевтът може да предложи на човек определени упражнения и техники, които човек прави сам. Психотерапевтът може да предложи телесно (докосване) взаимодействие на клиента директно със самия психотерапевт, разбира се с негово съгласие. 

Основната теза на неорайхианската концепция за психичното е, че не може да се намери нито едно пълноценно разрешение на определен житейски проблем с психични корени, без той да бъде разгледан и пречупен през реалността на тялото, а с това и през чувствата и емоциите. Т.е. неорайхианската психология и анализ са комплексни: на тялото (като морфология и движения), на дишането (като форма на комуникация между психика, вътрешна и външна реалност), на биоенергетичните мускулни блокажи (като структурирани психологични защити), на поведенческите модели (като структурирани социални отношения). Т.е. на дълбинните психични нагласи на личността и характера. Тази холистичност на подхода определя неговата  дълбочина и ефективност.

Към базисните принципи (на удоволствието, смъртта и реалността), движещи нашата дълбинна природа Бернаскони прибавя и един четвърти базисен принцип: принципа на властта. Властовата невроза се изразява в това, че властовата позиция се превръща в цел сама по себе си. Когато бъде постигнато удоволствие, доминиращата позиция не се отстъпва, превръща се в страх от загуба на контрола и статуса – т.нар. властова невроза от Бернаскони. 

Неврозата на властта е синоним на това да “бъдеш винаги  нащрек”, да “бягаш от отпускането”, да “контролираш”, да “планираш в абстрактното”, да “бягаш от страстите на тялото”, да “се нуждаеш от  кодове”, да “бъдеш психически и физически неподвижен”, да “бъдеш  самотен”.

Неврозата е негативната страна на характера ни. Тя е част от нас и ние не я съзнаваме. В хода на работата с  аналитичната телесна психотерапия тези дефицити се компенсират и тогава човек започва да може да прави нещата, които до момента са му липсвали, започва да живее с пълния си обем възможности. Тогава той “хваща” спокойно и уверено „кормилото” на собствения си живот и повече не позволява на болката, вината, обидата, страха да му бъдат постоянни спътници.

В най-общи линии дори психичните и психосоматични болести биха могли да бъдат интерпретирани според логиката на властовата невроза. Когато Азът е изчерпал своите ресурси, при осигуряване на утвърждавания и принадлежност, енергията му се задръства. Именно това задръстване се проявява пред външния свят под формата на болест. Например:

1). Отхвърляне на храната (анорексия) търсене на внимание пораждане на тревожност у Ти-обект на отношение контрол над това Ти чрез предизвиканата тревожност контрол над Ти= удоволствие (щом ти се тревожиш за мен, значи аз съществувам!).

2). Депресивно поведение (затваряне и изолиране от външния свят) предизвикване на страх: Ти-обект на отношение преживява загуба на принадлежността контрол над Ти, чрез депресията контрол над Ти=удоволствие (…съществувам несъществувайки и несъществувайки получавам твоето утвърждаване!).

3). Аноргазмия отхвърляне на утвърждаването (…ти не успяваш да ми доставиш удоволствие) индуциране у Ти на чувство за сексуална и социална импотентност чувство за вина: Ти е принудено да стои “отдолу” власт над “импотентното Ти”= удоволствие от притежаването на Ти-импотентно.